Томас де Ириарте
Два заека

Между шубраки дребни

от кучета сподирен

(не казвам, че търчеше),

хвърчеше заек мирен.

 

Един побратим хукна

досам леглото свое

и рече: — Дръж се, друже,

това от теб какво е?

 

— Какво ли? — му отвръща. —

Без дъх ми са гърдите.

Две най-коварни хрътки

ме следват по петите.

 

— Да — другият повтаря. —

Ей ги насред полето.

Не вярвам да са хрътки,

туй са испански псета.

 

— Какво? Испански казваш?

— Да, едри и космати.

— Видях ги, че са хрътки,

същински хрътки, брате.

 

— Испански са. Е, хайде,

не ти е май понятно.

— Аз казвам, че са хрътки,

а ти твърдиш обратно.

 

Не трая дълго спора.

Дойдоха злите псета

и мойте кротки зайци

сръваха на парчета.

 

Човек с въпроси дребни

не бива да се хваща,

а важни да отлага,

че после зле изпаща.