Джани Родари
Магьосникът с кометите

Веднъж един магьосник открил машина за правене на комети. Приличала малко на машина за рязане на бульон, но не била точно такава и служела за правене на комети по желание: големи или малки, с проста или с двойна опашка, с жълта или червена светлина и прочие.

Магьосникът обикалял села и градове, не изпускал панаир или пазар, представил се и на Миланския панаир, и на Конския панаир във Верона. Навсякъде показвал машината си, обяснявал колко лесно е да се работи с нея. Като излизали, кометите били дребни, вързани за канапче, за да ги държи човек, после, като се изкачвали, малко по малко добивали желаната големина и дори и най-големите не се управлявали по-трудно от едно хвърчило. Хората се струпвали около магьосника, както се събират винаги около продавачите, които показват на пазара как работи някоя машина: за правене на хубави спагети или за белене на картофи. Но никой никога не купил дори съвсем мъничка комета.

— Да беше балонче — разбирам — казвала една добра жена. — Но ако на моето момченце купя комета, кой знае какви пакости ще направи.

А магьосникът казвал:

— По-смело, по-смело! Децата ви ще отидат на звездите, привиквайте ги от малки.

— Не, не, благодаря. На звездите ще отиде някой друг, сигурно не моят син.

— Комети! Комети! Кой иска комети?

Но никой не ги искал.

Бедният магьосник, който си спестявал закуски и обеди, защото не успявал да спечели пукната лира, бил станал само кожа и кости. Една вечер, когато бил гладен повече от обикновено, превърнал своята машина за правене на комети в буца тосканско сирене и си я излапал.