Джани Родари
Игра с бастун

Един ден, когато малкият Клаудио си играел във входа на къщата, по улицата минал хубав старец със златни очила, който вървял приведен, като се подпирал на бастун. Точно пред входа на къщата бастунът му паднал.

Клаудио с готовност го вдигнал, подал го на стареца, но той се усмихнал и казал:

— Благодаря, не ми е нужен. Прекрасно мога да вървя и без него. Ако ти трябва, задръж го.

И без да чака отговор, се отдалечил и изглеждал много по-прегърбен от преди. Клаудио останал с бастуна в ръце и не знаел какво да прави. Бастунът си бил обикновен дървен бастун, с извита дръжка и железен шип, нямало нищо друго по-особено за отбелязване.

Клаудио ударил два-три пъти с шипа по земята, после, почти без да забележи, възседнал бастуна и ето че това вече не било бастун, а кон — един чуден жребец с бяла звезда на челото, който започнал да обикаля в галоп двора, като цвилел, а изпод подковите му хвърчали искри.

Когато Клаудио, учуден и малко уплашен, успял да стъпи пак на земята, бастунът отново се превърнал в бастун и нямал вече подкови, а ръждясал шип, нямал грива, а обикновена извита дръжка.

— Искам пак да опитам — решил Клаудио, щом си поел дъх.

Отново възседнал бастуна и този път това не било кон, а една тържествена двугърба камила. Дворът се превърнал в безкрайна пустиня, която трябвало да се прекоси, но Клаудио не се страхувал, а се взирал в далечината, за да открие оазис.

— Сигурно е вълшебен бастун — си казал Клаудио, като го възседнал трети път. Сега бастунът се превърнал в автомобил за надбягване, червен, с номер, изписан с бяла боя на каросерията, а дворът станал гърмяща писта — Клаудио пристигал винаги пръв на финала.

После бастунът станал моторница, дворът — езеро със спокойни зелени води, после звездолет, който раздирал пространствата, оставяйки след себе си бразда от звезди.

Всеки път, когато Клаудио стъпвал на земята, бастунът отново приемал миролюбивия си вид, с лъскава дръжка и стар шип.

Следобедът бързо изтекъл в тия игри. Към вечерта Клаудио погледнал случайно на улицата и ето че се връщал старецът със златните очила. Клаудио го погледнал с любопитство, но не видял в него нищо особено: старец като всеки старец, малко уморен от разходката.

— Харесва ли ти бастунът? — попитал той усмихнат Клаудио.

Клаудио помислил, че си го иска, и му го подал, като се изчервил.

Но старият господин направил отрицателен знак.

— Задръж го, задръж го — казал той, — какво да правя на моята възраст с един бастун? С него ти можеш да летиш, а аз бих могъл най-много да се подпирам. Ще се подпирам на стената и ще е все същото.

И си отишъл усмихнат, защото няма по-щастлив човек на света от оня старец, който може да подари нещо на някое дете.