Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми(2017)

Издание:

Автор: Джани Родари

Заглавие: Приказки по телефона

Преводач: Светозар Златаров, Веска Калканова-Футекова

Език, от който е преведено: Италиански

Издание: Трето допълнено и преработено издание

Издател: ИГ Агата-А СД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1999

Тип: Приказки

Националност: Италианска

Печатница: Светлина АД, Ямбол

Редактор: Маргарита Златарова

Художник: Илко Грънчаров

Художник на илюстрациите: Илко Грънчаров

Коректор: Дария Йосифова

ISBN: 954-540-004-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3958

История

  1. —Добавяне

Веднъж Алиса Търкуланка отишла на морето, влюбила се в него и не искала да излезе от водата:

— Алиса, излез от водата — викала я майка й.

— Ето, ида — отговаряла Алиса. Но си мислела: „Ще остана във водата, докато ми пораснат перки и стана риба“.

Вечер, преди да си легне, си гледала раменете в огледалото, за да види дали й растат перки или поне някоя сребърна люспа. Но откривала само песъчинки, ако не се била измила добре на душа.

Една сутрин слязла на плажа по-рано от обикновено и срещнала едно момче, което събирало морски таралежи и миди.

Хлапакът бил рибарски син и морските работи ги разбирал много.

— Знаеш ли как може човек да стане риба? — попитала го Алиса.

— Веднага ще ти покажа — отговорило момчето.

То оставило на един камък кърпичката, в която събирало таралежите и мидите, и се хвърлило в морето. Минала една минута, минали две, момчето не се появявало на повърхността. Но ето че се появил един делфин, който се премятал между вълните и хвърлял весели пръски във въздуха. Делфинът дошъл да си играе в краката на Алиса, но тя не изпитала ни най-малък страх.

След малко делфинът с изящен удар на опашката избягал. На негово място се появило момчето, което събирало морски таралежи, и се усмихнало:

— Виждаш ли колко е лесно?

— Видях, но не зная дали аз ще мога.

— Опитай!

Алиса се хвърлила в морето, като горещо желаела да се превърне в морска звезда. Но вместо това паднала в една мида, която се прозявала и веднага затворила черупките си, като пленила Алиса и всичките й мечти.

„Ето отново неприятности“ — помислило си момиченцето. Но каква тишина, какво свежо спокойствие тук долу и тук вътре. Колко хубаво ще е да може човек да живее на дъното като някогашните сирени. Алиса въздъхнала. Сетила се за майка си, която си мислела, че детето е още в леглото, сетила се за баща си, който тъкмо тази вечер трябвало да дойде от града, защото било събота.

— Не мога да ги оставя сами, много ме обичат. Този път ще се върна на земята.

Като блъснала с ръце и крака, успяла да отвори мидата достатъчно, за да изскочи и да се върне на повърхността на водата.

Момчето с таралежите било вече далеч.

Алиса не разказала на никого какво й се случило.

Край