Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], 1962 (Пълни авторски права)
- Превод отиталиански
- Светозар Златаров, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2017)
Издание:
Автор: Джани Родари
Заглавие: Приказки по телефона
Преводач: Светозар Златаров, Веска Калканова-Футекова
Език, от който е преведено: Италиански
Издание: Трето допълнено и преработено издание
Издател: ИГ Агата-А СД
Град на издателя: София
Година на издаване: 1999
Тип: Приказки
Националност: Италианска
Печатница: Светлина АД, Ямбол
Редактор: Маргарита Златарова
Художник: Илко Грънчаров
Художник на илюстрациите: Илко Грънчаров
Коректор: Дария Йосифова
ISBN: 954-540-004-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3958
История
- —Добавяне
Веднъж Алиса Търкуланка отишла на морето, влюбила се в него и не искала да излезе от водата:
— Алиса, излез от водата — викала я майка й.
— Ето, ида — отговаряла Алиса. Но си мислела: „Ще остана във водата, докато ми пораснат перки и стана риба“.
Вечер, преди да си легне, си гледала раменете в огледалото, за да види дали й растат перки или поне някоя сребърна люспа. Но откривала само песъчинки, ако не се била измила добре на душа.
Една сутрин слязла на плажа по-рано от обикновено и срещнала едно момче, което събирало морски таралежи и миди.
Хлапакът бил рибарски син и морските работи ги разбирал много.
— Знаеш ли как може човек да стане риба? — попитала го Алиса.
— Веднага ще ти покажа — отговорило момчето.
То оставило на един камък кърпичката, в която събирало таралежите и мидите, и се хвърлило в морето. Минала една минута, минали две, момчето не се появявало на повърхността. Но ето че се появил един делфин, който се премятал между вълните и хвърлял весели пръски във въздуха. Делфинът дошъл да си играе в краката на Алиса, но тя не изпитала ни най-малък страх.
След малко делфинът с изящен удар на опашката избягал. На негово място се появило момчето, което събирало морски таралежи, и се усмихнало:
— Виждаш ли колко е лесно?
— Видях, но не зная дали аз ще мога.
— Опитай!
Алиса се хвърлила в морето, като горещо желаела да се превърне в морска звезда. Но вместо това паднала в една мида, която се прозявала и веднага затворила черупките си, като пленила Алиса и всичките й мечти.
„Ето отново неприятности“ — помислило си момиченцето. Но каква тишина, какво свежо спокойствие тук долу и тук вътре. Колко хубаво ще е да може човек да живее на дъното като някогашните сирени. Алиса въздъхнала. Сетила се за майка си, която си мислела, че детето е още в леглото, сетила се за баща си, който тъкмо тази вечер трябвало да дойде от града, защото било събота.
— Не мога да ги оставя сами, много ме обичат. Този път ще се върна на земята.
Като блъснала с ръце и крака, успяла да отвори мидата достатъчно, за да изскочи и да се върне на повърхността на водата.
Момчето с таралежите било вече далеч.
Алиса не разказала на никого какво й се случило.