Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], 1962 (Пълни авторски права)
- Превод отиталиански
- Светозар Златаров, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2017)
Издание:
Автор: Джани Родари
Заглавие: Приказки по телефона
Преводач: Светозар Златаров, Веска Калканова-Футекова
Език, от който е преведено: Италиански
Издание: Трето допълнено и преработено издание
Издател: ИГ Агата-А СД
Град на издателя: София
Година на издаване: 1999
Тип: Приказки
Националност: Италианска
Печатница: Светлина АД, Ямбол
Редактор: Маргарита Златарова
Художник: Илко Грънчаров
Художник на илюстрациите: Илко Грънчаров
Коректор: Дария Йосифова
ISBN: 954-540-004-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3958
История
- —Добавяне
На пазара в Гавирате се срещат едни такива хитреци, дето продават всичко: по-способни продавачи от тях не зная дали има някъде по света.
Един петък дошло някакво човече, което продавало странни неща: Мон Блан, Индийския океан, Лунните морета и така сладко приказвало, че след час му останал за продан само град Стокхолм.
Купил го един бръснар срещу подстригване с фрикция. Бръснарят заковал между двете си огледала удостоверението, на което било написано: „Притежател на град Стокхолм“ и гордо го показвал на клиентите си, като отговарял на всичките им въпроси.
— Град в Швеция, дори е самата столица.
— Има почти един милион жители и, разбира се, всички те са мои. Има и море, естествено, но не зная кой е собственикът.
Малко по малко бръснарят събрал пари и миналата година отишъл в Швеция, за да посети своята собственост. Град Стокхолм му се видял прекрасен, а шведите — изключително добре възпитани. Те не разбирали дума от това, което бръснарят казвал, а той не разбирал и половин дума от онова, което му отвръщали.
— Аз съм собственикът на града, знаете ли? Съобщиха ли ви вече?
Шведите се усмихвали и казвали „да, да“, защото не разбирали, но били учтиви. Бръснарят потривал ръце доволен:
— Такъв град само за едно подстригване с фрикция! Просто — евтино съм го купил.
Но той се лъжел, бил платил твърде висока цена. Защото всяко дете, което дойде на тоя свят, притежава целия свят и не трябва да заплаща дори стотинка за него, трябва само да запретне ръкави, да протегне ръце и да си го вземе.