Джани Родари
Женицата, която брояла кихавици

Някога в Гавирате имало една женица, която си прекарвала дните, като брояла кихавиците на хората, после споделяла с приятелките си резултатите от своите сметки и заедно клюкарствали по този повод.

— Аптекарят кихна седем пъти — разказвала женицата.

— Не може да бъде!

— Кълна се! Да ми падне носът, ако не казвам истината, кихна, пет минути преди да удари обед.

Приказвали, приказвали и накрая стигнали до извода, че аптекарят слага вода в рициновото масло.

— Свещеникът кихна четиринайсет пъти — разправяла женицата, зачервена от вълнение.

— Да не си сбъркала?

— Да ми падне носът, ако съм преброила една кихавица по-малко.

— Ах, докъде ще я докараме!

Приказвали, бъбрели и накрая стигнали до извода, че свещеникът слага много олио в салатата си.

Веднъж женицата и нейните приятелки, които били повече от седем, заедно застанали под прозорците на господин Делио, за да подслушват. Но господин Делио изобщо не кихал, защото не употребявал емфие и не бил хремав.

— Нито една кихавица — казала женицата, — тука има нещо подозрително.

— Има — казали приятелките.

Господин Делио ги чул, сложил пълна шепа пипер в пръскачката, с която убивал мухи, и без да го забележат, го духнал връз клюкарките, свити под прозореца.

— Апчиху! — казала женицата.

— Ак-хи! Ат-чи! — рекли приятелките. И се разкихали в надпревара.

— Аз кихнах повече пъти от вас — казала женицата.

— Ние кихахме повече — казали приятелките. Хванали се за косите, заблъскали се, задърпали се, разкъсали си дрехите и всяка загубила по един зъб.

След този случай женицата не продумала вече на своите приятелки, купила си бележник и молив и сам-самичка обикаляла. Като чуела някой да киха, отбелязвала с кръстче.

Когато умряла, хората намерили бележника, пълен с кръстчета, и си казали:

— Гледайте, трябва да си е отбелязвала всички добрини, които е правила. И колко са много! Ако тя не отиде в рая, значи никой няма да отиде.