Петър Дънов
Помогни си сам, за да ти помогне и Господ (1)

Животът на Петър Дънов

Години и събития

1864, 11 юли — Роден в с. Николаевка, близо до Варна, в семейството на свещеник Константин Дъновски.

1878–1883 — Завършва гимназиално образование във Варна. Започва да учи цигулка.

1883 — Постъпва в Богословския отдел на Американското научно-богословско училище в Свищов.

1887, 24 юни — заминава за Америка. Посещава подготвителен курс по Теология в семинарията Дрю — гр. Медисън(Ню Джърси).

1890–1893 — Учи в Теологическия факултет на Бостънския университет. Дипломира се на 7 юни 1893.

1895 — Завръща се в България.

1896 — Издава първата си книга „Науката и възпитанието“.

1895–1900 — Прекарва в уединение и самота, в размишление и съзерцание, в молитва и дълбока вътрешна работа.

1898 — Създава връзка с първите си ученици П. Киров, Т. Стоименов и д-р Г. Миркович.

1900, юли — Провежда във Варна „Първа среща на веригата“ със своите трима ученици. През следващите години тези срещи продължават — веднъж в годината през месец август.

1901 — Започва своите пътувания из България, като изнася сказки, прави френологически изследвания и изучава основно качествата на българина в продължение на 11 години.

1904 — Установява се в София, на ул. „Опълченска“ 66, където постепенно се създава кръг от негови последователи.

1914 — Започва да изнася редовно пред обществеността в София неделни беседи, издадени по-късно под общо заглавие „Сила и Живот“.

1917–1918 — Интерниран във Варна заради критично отношение към политиката на цар Фердинанд.

1922 — Открива Окултна Школа с лекции пред младежки клас и общ окултен клас. Започва да излиза на изгрев-слънце извън София в местността „Баучеровото“, по-късно наречен „Изгрев“.

1923–1924 — Създава голяма част от оригиналните си песни, наречени от него „музикални упражнения“, чиято енергийна същност развива духовните сетива в човека.

1928 — Последователите му построяват „Салон на Изгрева“, с малко жилище за учителя. Мястото става център на интензивен духовен живот.

1929 — Първи летен лагер на Седемте езера в Рила. Летуването там става традиция в живота на малкото общество, наречено „Бяло Братство“.

1930 — Въвежда нов вид беседи, наречени „утринни слова“. Изнася ги в неделя сутрин, преди изгрев-слънце.

1932 — Дава първите упражнения на Паневритмията. Постепенно създава комплекс от 28 различни упражнения, придружени от негова оригинална музика. Изпълнява се с цел да хармонизират енергиите на човешкия организъм и да го свържат с вечния природен ритъм.

1942 — Довършва цикъла на Паневритмията с упражненията „Слънчеви лъчи“ и „Пентаграм“.

1944 — Най-тежките месеци по време на войната, прекарва в село Мърчаево, с група ученици.

1944, 27 декември — Завършва земния си път в София, оставяйки едно неоценимо духовно богатство на българите и на света.