Жак Ив льо Тумлен
„Курун“ около света (19)

Речник на морските термини

бак — носова част на палубата.

браси — въжета, управляващи отклонението спрямо диаметралната плоскост на гафели, реи и други части от връхния рангоут.

брашпил — котвен рудан, устройство за изтегляне котвената верига.

буртик — изпъкнали ивици от твърд материал, предпазващи от удари корпуса на плавателните съдове.

бушприт — изнесена извън носа греда за закрепване на ветрила.

ванти — металически въжета, които крепят неподвижно мачтата за бордовете.

ватерщаг — верига или металическо въже, което крепи бушприта към вълнореза.

велбот — тясна и дълга лека лодка с остра кърма.

гафел — връхен напречен дървен крепител на ветрилото.

гик — долен напречен дървен крепител на ветрилото.

грот — главно ветрило.

гротшкот — въжето, с което се управлява гика на главното ветрило.

дрейф — отнасяне встрани от курса. „Лягане в дрейф“ — умишлено оставяне на плавателния съд без движение, но без да е задържан или закотвен.

йол — тип двумачтов ветроходен кораб (яхта).

кабелт — единица мярка за разстояние, равна на 185 метра.

кеч — тип двумачтов ветроходен кораб (яхта).

кипови планки — метални оковки, направляващи движението на корабни въжета.

кливер — предно триъгълно ветрило, закрепвано обикновено за бушприта.

кнехт — метална оковка за закрепване на корабни въжета.

комингс — стените на корабните помещения над или под палубата, които не стигат до бордовете.

кутер — тип едномачтов ветроходен кораб (яхта), с едно главно ветрило (грот) и няколко предни ветрила (стаксели и кливери).

лавировка — последователно променяне на курса спрямо вятъра (халса), за да се върви срещу него.

лаг — прибор за определяне скоростта и изминатото разстояние.

леери — предпазна ограда на палубата.

планшир — най-горната част на борда.

прибой — разбиване на вълните при брега или над плитковини.

ракси — металически скоби, укрепващи ветрилата към неподвижния такелаж.

рангоут — всички твърди детайли, служещи за носене на ветрилата.

рифоване — намаляване на ветрилната площ чрез рифшхерти или чрез навиване на ветрилото около гика.

рифшхерти — къси въженца, зашити за ветрилата, с които става намаляване на ветрилната площ (чрез завързване).

рубка — надстройка над палубата, недостигаща до бордовете.

румпел — лост, чрез който се управлява кораба.

секстант — ъгломерен инструмент, използува се при определяне мястото на кораба.

стаксел — предно триъгълно ветрило, закрепвано обикновено за корпуса на яхтата.

такелаж — всички въжета, обслужващи ветрилата.

топенанти — въжета, които повдигат гика.

траверс — направление, перпендикулярно на диаметралната плоскост на кораба.

фал — въже, с което се вдигат ветрилата.

фалина — въже за вдигане на знаме или други предмети.

филистрини или илюминатори — корабни прозорци, обикновено кръгли.

халс — курс на яхтата спрямо вятъра.

швербот — плоскодънна яхта, обикновено с малки размери и подвижен кил (шверт).

шкаторина — краищата на ветрилата, подгънати и подсилени обикновено със зашито въже.

шквал — внезапно и краткотрайно засилване на вятъра.

шкот — въже, с което се управляват ветрилата.

шхуна — тип двумачтов ветроходен кораб (яхта).

щаг — въже (металическо), което крепи мачтата обикновено към носа (форщаг) или към кърмата (ахтерщаг).

щормуване — променяне курса на кораба срещу или под ъгъл на вълните, за да се осигури безопасността му.