Борис Младенов-Young
До полунощ чак будна съм седяла…

„До полунощ чак будна съм седяла —

на сутринта пред мен изплака тя. —

Въртях се, четох… Сетне съм заспала,

но днес съм с разнебитена глава.“

 

Не го съзнаваш ти, че си щастлива —

събират се шест часа сън, нали?

А, знаеш ли, че има и такива

не склопили очите до зори.

 

И колко хора, без да подозират,

в леглото вечен мир, покой намират —

след тях отеква тих камбанен звън!…

 

Отдай на Бога почит и възхвала,

че колкото и кратко да си спала,

все пак си се събудила от сън!

Сидни, Австралия — 2012 г.