Кристиян Гелерт
Лихварят

Един лихвар за кратък срок

бе станал истински велможа,

но не с измама и лъжлив облог,

а както казваше, по воля божа.

 

И той реши, че ето може

не с химни да благодари,

а своята признателност да вложи

в старопиталище дори.

 

Строежът почна да наглежда

и тъй лелееше надежда,

че друг за хората изглежда.

Додето спря един съсед.

 

Скъперникът поиска да узнае —

ще може ли съседът си да смае,

та го посрещна с радостен привет —

голяма ли е къщата наглед.

 

— Как не! — лукаво оня го погледна.

— Удобно ще живеят много бедни,

ала за всички, дето със измама

имот си взел,

съвсем не е голяма!