Гедеон Радан
Червеят, попаднал в хряна

Един попаднал в хряна червей свикна с него,

но беше на привършване храната му.

Като видя това съседът му,

предложи заедно да си похапнат

от ореха, от който гризеше с наслада.

 

О, само не това! —

отвърна онзи разгневен.

От твоя орех нямам нужда!

Да ме опази бог!

По-скоро бих умрял,

отколкото да хапна нещо друго.

След тези думи му обърна гръб

и по корем се влачи дотогава,

дордето най-накрая не намери хрян.

Поспря, въздъхна облекчено и си рече:

„Не знам по-вкусно нещо от това!“

Оттук сме свикнали да казваме за някого,

че като червей в хрян е упорит.

 

Поуката от тази басня е за вас,

които стари обичаи славите

и ставате на всичко ново врагове,

защото навикът се е превърнал в предразсъдък.

Макар да виждате кое е по-добро,

си казвате: „Така живя баща ми.

Нима съм зле? Защо ми е да се опитвам

да променя живота си, да съм по-мъдър аз?“

 

Не споря, че е редно идващите поколения

от своите деди да се поучат.

Но по-доброто също трябва да се следва.

И ако го презират и отричат,

не е похвална тази упоритост,

защото винаги доброто е добро и лошото е лошо.