Борис Младенов-Young
Не я обичам никак старостта…

Не я обичам никак старостта,

но й се кланям с почит до земята;

тя няма бодростта на младостта,

ни дързостта й волна и крилата.

 

А като есента от златен плод,

след щедро, жарко лято, натежала

през своя трудов, творчески живот,

умение и мъдрост е събрала.

 

В познанието, в опита богат

е силата й, вечната й слава;

от тях докато е на този свят,

на внуци и деца с любов ще дава.

 

Ех, старостта ценя и уважавам,

но с явна неохота остарявам!

Сидни, Австралия — 2011 г.