Борис Младенов-Young
Ний цял живот се будехме с петлите…

Ний цял живот се будехме с петлите —

сънят ни бе мираж недостижим.

Мечтаехме да дойдат старините,

да си починем и да си отспим.

 

Работихме за дрехи и прехрана,

търгувахме със здраве за пари,

догде в нас нищо здраво не остана…

Къде сте вий пенсионерски дни?!

 

И те не закъсняха. Всеки знае,

че може вече до обяд да спи,

за работата без да го е грижа…

 

………………………….

 

„Защо не спиш, те питам, пет часа е…“

„А, ти?“; „Не мога! Кръстът ме боли,

та станах някак да се пораздвижа!!!“

Сидни, Австралия — 2013 г.