Улоф Фон Далин
Басня без приложение

„Кълна се — Малин рече с плам —

във всичко, без да ме е срам,

че Пер единствен е в света,

за който имам място във гръдта.

На танци винаги е най-чевръст,

в поклоните от него няма по-добър околовръст.

Затуй на всички други слагам вече кръст!“

 

Не щеш ли, Мортен зърна тя.

От чара му главата й се завъртя.

С шикозна шапка на глава,

спечелва всекиго със своите слова.

„По дяволите Пер — тя рече. — Прав му път!

Мъжете с маниери днес са кът.

Виж, Мортен — е това е то за мен мъжът!“

 

Не щеш ли срещна Нисе тя тогава,

а той, усмихне ли се, всекиго пленява.

Със дяволии, със закачки и лъжи

компаниите будни до зори държи.

„По дяволите — рече тя. — И Мортен ми додея.

По Нисе аз сега така копнея.

Сред смях и веселби край него искам да живея!“

 

Не щеш ли господин Йохан се появи,

в крак с модата той винаги върви.

С осанка стройна в лъскав фрак

и буйни къдри, къдрени кой знае как.

„По дяволите! — рече тя. — Да скъсам с Нисе днес реших.

Йохан е благороден, него искам за жених.

Нов господар на своето сърце открих!“’

 

Възможно е лишените от слух и взор да оздравеят,

но бузите повехнали не ще заруменеят.

Градината прастара ще се възроди,

ала момата застаряла не ще се подмлади.

Изнизаха се дните и годините така,

повехна Малин на лице и на снага,

а никой не поиска нейната ръка.

 

Тогава появи се Пер,

най-първият отритнат кавалер,

белязан от съдбата с черен знак:

отрязан бе единият му крак.

„Ах, скъпи Пер! — възкликна Малин с плам. —

Изгарям от любовен огън — ах! — все тъй голям!

Ела при мен, аз твоя съм… Не стой тъй ням!“