Борис Младенов-Young
Колата ми свисти и се тресе…

Колата ми свисти и се тресе

по равната широка магистрала

и с мощността на цял табун коне

се носи като хала побесняла.

 

Край нас, строени като за парад,

застинали дървета, сякаш стражи,

в луд бяг препускат вихрено назад

и чезнат в мараня като миражи.

 

Тъй спомените — лоши и добри,

като крайпътни сенки преминават

и в мозъчните гънки и бразди

потъват и безследно избледняват.

 

И сякаш никога не сме били

и ние, и житейските ни дни.

Сидни, Австралия — 2013 г.