Борис Младенов-Young
Цигулката плаче, приглася й чело…

Цигулката плаче, приглася й чело,

славянска мелодия тъжно звучи —

пренася ме в моето детство на село

с онези щастливи безоблачни дни.

 

Занизват се спомени в родната стряха

подобно миражи в пустинна земя

и вече не зная реални ли бяха

или са видени на сън чудеса.

 

Животът ми мина… За него жалея —

бих искал отново да стана дете

и да не порасна, и да не старея —

пак всичко да бъде, как някога бе.

 

Цигулката плаче… Със нея в рефрен

аз хълцам безмълвно — старик вдетинен!

Сидни, Австралия — 2012 г.