Борис Младенов-Young
О, старост, ти се гавриш с моя милост…

О, старост, ти се гавриш с Моя Милост,

от тялото ми всеки ден крадеш.

В развалина превърна ме до гнилост,

косите ми за смях покри със скреж.

 

Но явно младостта ми не ти стига —

към здравето ми пусна пипала.

Започна кръвното ми да се вдига,

от болки в кръста стена и пищя.

 

Кой има сили с теб да се пребори?

И Бог дори не може да го стори.

С устата хищна като вълча паст

 

ти ръфаш, глозгаш тленното ми тяло,

като гергьовско агне се предало.

Но над духа ми нямаш воля, власт!…

Сидни, Австралия — 2012 г.