Борис Младенов-Young
В кошмарна нощ се мятам пощурял…

В кошмарна нощ се мятам пощурял,

„броя овцете“ в тъмното стократно.

Безсънието няма милост, жал —

напразно своя сън зова обратно.

 

Боли ме всяка става, всяка кост,

измъчват ме кахъри, тежки грижи.

В ума ми се върти въпросът прост,

кога ли Бог за мен ще се погрижи!

 

Часовника поглеждам крадешком —

задрямала, нощта едва се влачи —

в аптека съм превърнал моя дом,

но не помагат пустите илачи.

 

За мъките на стария човек

на този свят не съществува лек!

Сидни, Австралия — 2011 г.