Борис Младенов-Young
Не е ли подигравка с мен, старика…

Не е ли подигравка с мен, старика?!…

На времето бях юноша злояд,

а всичко днес подслажда ми езика

и ме преследва постоянен глад.

 

Аз цяла нощ кебапчета сънувам,

привижда ми се печено прасе.

Ах, за гергьовско агне как бълнувам

и тлъста пуйка как ми се яде!

 

Но Моя Милост често сам се пита:

Защо гладувах аз на младини?

Защо тогаз не ядох до насита?

Защо постисквах пустите пари?

 

Днес няма лек за моята несрета —

до гроб ще трябва да съм на диета!

Сидни, Австралия — 2012 г.