Борис Младенов-Young
„Огледалце на стената…“

Виси над мивката ми глухонямо —

пред него аз се бръсна всеки ден

и там, с неодобрение голямо,

оглеждам своя образ отразен.

 

На времето — не само огледало —

то беше мой приятел, скъп другар,

а днес към мен съвсем е охладняло —

показва ме набръчкан, грозен, стар.

 

И ми се хили, гледа ме с насмешка,

а аз се осъзнавам чак сега,

че Бог-Творец не е направил грешка,

като не му е дал език, уста…

 

Представям си, как щеше то тогава

да ми се смее и ме подиграва.

Сидни, Австралия — 2013 г.