Борис Младенов-Young
Кърмаче някъде сред нощ проплака…

Кърмаче някъде сред нощ проплака.

В просъница, за миг ми се стори,

че коте под прозореца ми в мрака,

уплашено, от глад и студ скимти.

 

Но грешката си скоро осъзнало,

сърцето ми подскочи, прималя

и развълнувано, и умиляло,

с тревога ме разбуди от съня.

 

Инстинктът ми на дядо надделя:

прииска ми се бебето да гушна,

в ръце с приспивна песен да го люшна…

То, милото, поплака, после спря,

 

от ласка майчина успокоено.

И аз заспах като дете блажено.

Сидни, Австралия — 2011 г.