Борис Младенов-Young
В съседите момиченце на двора…

В съседите момиченце на двора

със часове играе без да спре,

говори, чурулика без умора —

като звънче е нейното гласче.

 

То в пъстри дрехи, като пеперудка

се спуска по пързалката без страх,

но нещо става там и след минутка

прераства в плач звънливият й смях.

 

Изпитвам жал за милата душичка!

Потрепва струна в моето сърце —

напомня ми за мойта дъщеричка.

Очи затварям… Сякаш вчера бе…

 

И нея виждам: нежна, крехка, малка,

разплакана на детската пързалка.

Сидни, Австралия — 2011 г.