Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Jeune Veuve, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Басня
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 7гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mat(2007)

Издание:

100 шедьоври на баснята

Подбор Банчо Банов

Предговор и бележки © Банчо Банов

Превод © КОЛЕКТИВ

Издателство „Народна култура“, София, 1983 г.

История

  1. —Отделяне като самостоятелно произведение (беше под формата на книга)

Със плач изпраща се умрелият съпруг,

но безутешната все пак се утешава.

Със времето скръбта й неусетно отлетява.

Животът й е вече друг.

Особено като отмине

незабелязано година,

вдовицата съвсем не можеш я позна.

Каква бе другата, каква е тая!

Оная бе скърбяща, а тая е жена.

Фалшиво или не — въздишаше оная…

все същата осанка, все същата тъга…

И смятаха я за неутешима,

а то, изглежда, не било така.

От тая басня ще се убедиме,

от истината — още по-добре.

Дойде редът на млад мъж да умре.

А на изпращане за оня свят жена му

ридаеше над него: „Ще бъдем скоро двама,

душата ми при твоята душа ще отлети.“

Мъжът отиде си самичък.

Баща й поизчака да отмине всичко,

скръбта да се поукроти.

И каза: „Доста плака ти,

не ще го възкресиш, та с плач да се погубваш,

той няма нужда да съсипваш свойта хубост.

За живите, а не за мъртвите мисли.

Не казвам ти, че скоро трябва

скръбта да свърши с нова сватба

и болката да преболи.

Но след известно време, не се учудвай, може

млад, хубав мъж любов и брак да ти предложи.“

„Не, не — вдовицата отвърна изведнъж, —

на мен ми трябва манастир, не мъж.“

Бащата я остави сама да си говори.

Отмина месец… идва втори…

Тя почна да променя по нещо всеки ден

във дрехи… във бельо… в прическа.

във нагласа…

И траурът й за украса

като че бе приспособен.

Домът й стана оживен

от палави игри, от смехове, от танци.

Отмина тихата тъга.

И сутрин… вечер… все така…

отново радва се на младостта си.

И против скръб по мил покойник има лек.

А щом бащата оттогава не повтори —

„Къде е оня млад човек —

попита тя, — за който ми говори?“

Край
Читателите на „Младата вдовица“ са прочели и: