Борис Младенов-Young
На Шон

Набира сили младото ти тяло,

със седмици и месеци расте

и става по-мъжествено, по-зряло —

не си веч дядовото ми хлапе.

 

От щастие и гордост се опивам,

но тъжна мисъл често ме гнети,

защото в твоя лик се преоткривам

в онези мои ранни младини.

 

И тъй за младостта ти се тревожа —

не го съзнаваш, че е кратка тя.

И аз не съм могъл да предположа,

че е безкрайно близко старостта.

 

Ти в своята наивност си блажен —

не можеш себе си да видиш в мен!

Сидни, Австралия — 2013 г.