Жан дьо Лафонтен
Кон и магаре

Да си помагаме, е нужно в тоя свят.

        Умре ли твоят ближен или брат,

        помни, ще падне върху теб товара.

 

Магаре креташе със кон един надут.

Вървеше леко той със своя стар хамут,

а всичко мъкнеше нещастното магаре.

За помощ коня горд помоли то с тъга —

че инак ще умре, преди в града да влезне.

— Молбата ми не е — каза то — нелюбезна:

половината товар за теб ще е шега.

 

Отказа конят, безучастно пръхна;

но щом под бремето другарят му издъхна,

        разбра, че сбърка конската глава.

        Принуден бе да мъкне той товара

        на клетото ослякнало магаре

        и кожата му заедно с това.