Жан дьо Лафонтен
Слънцето и жабите

Пирувал някога народът безотчетно

на сватбата на някакъв тиран.

Езоп едничък сред ликуващата сган

таз веселба за глупост сме шал.

— Веднъж — разказал той — (столетия оттогаз)

намислил Слънчо да се жени.

Щом чули жабите, смутили се завчас

и свойта участ нажалени

те заокайвали на глас.

— Какво ще правим, щом му се родят, деца? —

рекли те. — Слънцето едно едва се трае.

На всичките блата, кажи го, идва края,

когато заблестят рояк слънца.

Прощавай, тръст и глен! Отива нашто племе

във ледения Стикс без време.

Наричат жабите нещастни живинки,

ала те глупаво не мислят все таки.