Борис Младенов-Young
В моя спомен тя е още жива…

„Срам голям, голям, царице…“^[1]

В моя спомен тя е още жива —

виждам я да шета без да спре

цяла сутрин вкъщи. И щастлива,

и доволна пее от сърце.

 

Рядък, самобитен е гласът й,

до сега не съм чул друг такъв.

Слушал съм го толкоз много пъти,

а пък сякаш всеки път е пръв.

 

Пее тя за някаква царица,

как със срам короната покрила,

като е родила дъщеря…

 

И до днес със никоя певица,

майчиният глас и песен мила,

не успях, за жалост, да сравня!

Сидни, Австралия — 2013 г.