Ханс Закс
Лисица и петел

Примира Лисинка от глад,

но вижда Петля качулат

на селски плет, опънал врат.

„Баща ти виждах по цял час —

му рече тя, — та дойдох аз

да чуя, Петльо, твоя глас!“

Петелът, вече възгордян,

запя като певец призван

без свян на селския мегдан.

 

Лисицата в миг стори скок,

помъкна го в леса дълбок

сред птичи крясък до възбог:

„Отиде си петелът наш!“

И Петльо придоби кураж:

„Това, Лисанке, е шантаж!

Дойдох, кажи, не с лоша цел —

не селски, взех аз свой петел!“

Такъв бе мъдрият съвет.

 

И тя, преследвана отвред,

уста отвори за ответ.

Но хукна Петльо на свой ред,

на връх висок намери кът

и забушува му гневът:

„Върви си, Лисо! Прав ти път!“

 

Разбрала Лиса хитростта,

с длан удря своята уста:

„Омръзна ми все да гълчиш!

Ако си умна, ще мълчиш!“