Борис Младенов-Young
На печката ми нещо тихо ври…

На печката ми нещо тихо ври.

Познай какво е то! Ще те подсетя.

Дълбоко вдишай! Да, кафе. Откри.

Подай ми двете чаши от бюфета!

 

Да знаеш как го обожавам аз.

Ах, как ухае, докато го смеля!

Бълбука джезвето с напевен глас

и аромат божествен вред се стеля.

 

А парата му, сякаш полъх свеж,

докато в празни чаши го разлея,

изцяло ме забулва, но през нея

 

ти тайните ми мисли пак четеш,

потекли по канали непонятни

подобно тези струйки ароматни.

Сидни, Австралия — 2013 г.