Борис Младенов-Young
Разхождах се в парка в следобеден час…

Разхождах се в парка в следобеден час

от мирис на свежи цветя упоен

и слушах на птиците пойния глас.

А жареше лятното слънце над мен.

 

Внезапно небесният свод притъмня,

чер облак със сянка земята покри,

проблясна светкавица, гръм изтрещя,

две капки погалиха мойте страни.

 

Погледнах нагоре… от там, Боже мой,

дъжд рукна надолу, същински порой,

намокри ме цял от глава до пети.

 

И райско блаженство тогаз ме обзе;

Зашляпах из локвите като дете —

Toux ceux que vien du ciel est beni!^[1]

Сидни, Австралия — 2012 г.