Борис Младенов-Young
Притихна бурята. Небето сиво…

Притихна бурята. Небето сиво

все още плаче свъсено над мен.

Измокрен цял, но със сърце щастливо

вървя по плажа пуст, обезлюден.

 

Прелитат с крясък чайки ужасени,

кръжат край стълб с издигнат черен флаг.

Залутан сред вълните разгневени,

се мярка подранил сърфист — смелчак.

 

Реве и стене океанът кански,

от вятър шибани вълни гигантски

със трясък се разбиват о брега;

 

Далечен грозен тътен отшумява…

Кой е могъл да сътвори такава

мъжествена, сурова красота!!!

Сидни, Австралия — 3013 г.