Ян де Верт
Поучителна история за три папагала

Едни човек, достоен за похвала,

подбра със вкус три папагала,

три птици със завидна красота,

каквато трудно се намира по света.

Човекът пял се бе отдал

на тези птици

и с много обич бе успял

да ги научи да говорят

един от следните езици:

провансалски, френски и латински.

По този повод

още нещо стори:

преди добре да може

всяка птица да говори,

в устата си ни капка вино той не сложи.

Веднъж по работа, не знам къде,

стопанинът на птиците отиде.

Свещеник в неговия дом дойде —

уж искал птиците да види.

Почтително жената го покапи

и, както се полага, го нахрани.

Той каза: „Жено, нека бог е милостив

и този ден за вас да е щастлив!“

И в тоя миг я сграбчи той без срам.

Какво желаеше свещеникът, не знам.

Едната птица викна: „О, измама!

Аз виждам: прегрешават тия двама.

On fayt tort

nostre signour!^[1]

Рога му слагат, няма спор!“

Свещеникът я чу и се засмя:

„Навярно, жено, ти разбра сама,

на френски каза тя, че с теб сега

на господаря слагаме рога!“

„Опозорена съм тогава,

ако е жива тя, когато тук

се върне моя мил съпруг.

Ще я убия, друго не остава’“

Жената бързо папагала хвана

и в миг изпълни своята закана.

Тогава втората от трите птици,

като видя разправата жестока,

пророни с мъка най-дълбока:

„Загина нашата сестра, сестрице!

Pour dire la veritate

est mort nostre frate!^[2]

Жестоко й затвориха устата!“

Свещеникът веднага обясни:

„А тази птица пък те обвини,

че нейната приятелка умряла,

защото да мълчи не съумяла

и истината тук за нас

е казала на глас.“

 

Жената много не се бави.

И тази птица тя застави

да млъкне, както с първата направи.

Щом третата видя какво се случи,

как господарката й, без замисляне дори,

погуби двете й сестри,

тя — ще не ще — от тази гледка се поучи.

На никого не можеше да се оплаче

и затова изрече тези думи,

които й се сториха най-умни:

„Audi, vide, tace

sit u vis vivere pace!“^[3]

Свещеникът отново се засмя

и каза: „Жено, ти я чу сама.

Тя се оказа много предвидлива,

ти би могла да я оставиш жива.“

„Що рече тя?“ — запита го жената.

„Тя каза: за да си спести човек белята,

щом чуе нещо или види го с очи,

за да живее в мир, да си мълчи!“

Добре тогава — съгласи се тя, —

ще се размине тази птица със смъртта.

 

Съгласен съм и аз, защо да крия?

Да бяха тъй постъпили ония,

които гневната жена уби,

те щяха да са живи може би.

От трите птици, трите хубавици,

които знаеха езици,

най-умна се оказа третата от тях.

Тя знаеше какво е страх,

как трябва да се нагоди

и да помисли хубаво, преди

да каже туй, което е видяла.

Това е баснята за трите папагала.

Във всички времена добре живее

тоз, който да се нагоди умее.

Каквото виждат твоите очи —

езикът трябва да го премълчи!

И всеки трябва много да внимава,

когато свои мисли изразява.

За кой ли път поука ни е дала

и тази случка с трите папагала?

Бележки

[1] Навреждат на нашия господар! — (ст.фр.) — Б. пр. ↑

[2] Затуй че каза истината, нашата посестрима умря (прованс.) — Б. пр. ↑

[3] Чуеш ли, видиш ли, замълчи си, ако искаш спокойно да живееш (лат.) — Б. пр. ↑