Петер Кристен Асбьорнсен, Йорген Му
Момче и дявол

Вървяло си веднъж по пътя едно момче и както си вървяло, чупело орехи. Изведнъж забелязало, че един от орехите е червив и в същия миг дяволът се изправил пред него.

— Вярно ли е това, което разправят хората за тебе? — попитало момчето. — Можеш ли да се смаляваш дотолкова, та да се промушваш през иглено ухо.

— Да, вярно е — отговорил дяволът.

— Тогава ми покажи, че можеш да се пъхнеш в ей този орех — казало момчето.

И дяволът се пъхнал през проядената от червея дупчица в ореха, а момчето го запушило с една тресчица.

— Сега ми падна в ръцете — рекло то и пъхнало ореха в джоба си.

Като повървяло още малко, момчето стигнало до една ковачница и помолило ковача да счупи ореха вместо него.

— Това не е голяма работа — отговорил ковачът, взел най-малкия си чук, сложил ореха върху наковалнята и замахнал. Орехът обаче не се счупил. Тогава ковачът взел един малко по-голям чук, но и с него не могъл да счупи ореха. Взел ковачът трети чук, още по-голям от втория, но и с него нищо не направил. Ядосал се и донесъл най-големия чук, който имал:

— Ще те строша, та каквото ще да става — казал той и замахнал с всичка сила.

Най-после орехът се строшил с такъв трясък, че половината покрив на ковачницата хвръкнал.

Струва ми се, че самият дявол се беше скрил в този орех — казал ковачът.

— Точно така беше — отговорило момчето.