Вълк и лодкар

Един вълк вървял из непознати места и стигнал до една река. Видял, че реката е широка и дълбока и не се решил да я прегази, а помолил лодкаря да го превози на своята лодчица. „Ще те превозя, ако ми заплатиш“ — казал лодкарят. А вълкът отвърнал: „Ще ти дам каквото пожелаеш, само ме пусии в лодката.“ Пуснал го лодкарят и поел към насрещния бряг. Вълкът рекъл на човека: „А какво възнаграждение искаш; от мен?“ — „Кажи ми — рекъл лодкарят — три истини и това ще бъде моето възнаграждение.“ Предложението допаднало на вълка и той веднага казал първата: „Който прави добрини, е добър човек.“ — „Което си е истина, истина е“ — отговорил лодкарят. Стигнали до средата на реката и вълкът изрекъл втората си истина: „А онзи, който не върши добрини, е лош човек.“ — „И това е истина — отвърнал лодкарят. — А коя е третата?“ — „Третата засега не зная — рекъл вълкът, — но ти ме докарай до брега, пък аз през това време ще я измисля.“ Стигнали те до брега, вълкът изскочил бързо от лодката и щом се озовал на сушата, извикал: „А който прави добрина на лошия, напразно си хаби силите!“ Право казал вълкът: Който прави добро на злия, за доброто му отвръщат със зло.