Христофор Колумб
Дневници (12)

Писмо до тяхна милост господа членовете на съвета

Господа,

Преди седемнадесет години постъпих на кралска служба, за да предприема експедиция до Индия. Осем години загубих в спорове и накрая беше решено, че моят проект е смешен. Но упорит и ревностен, аз не се отказах от него, а на Франция, Англия и Португалия отговорих, че тези земи и държави са запазени за краля и кралицата, нашите владетели.

Обещанията ми не бяха нито празни, нито малки. Спасителят ме доведе чак дотук и аз поставих под негова власт земи, по-обширни от Африка и Европа — над 1700 острова извън Еспаньола, чиято обиколка е по-голяма от обиколката на цяла Испания. Може да се мисли, че светата църква силно ще се развие там. Материалните изгоди вероятно ще бъдат толкова големи, колкото още от сега ги описват всички.

По божия воля завоювах тези земи в продължение на седем години. Тъкмо когато си мислех, че най-сетне имам право на почивка и награда, неочаквано и за най-голям мой позор, а също и в разрез с интересите на техни височества аз бях затворен и докаран тук в окови. Процесът срещу мене е бил подготвен от злоба. Свидетелите са хора с ниско положение, които се разбунтуваха, за да заграбят страната; този, който пристигна да проведе разследването, имаше нареждане да поеме управлението, ако обвиненията са достатъчно солидни. Кой и в коя страна би могъл да смята това за справедлив акт?

Загубих тук младостта си и честта, която ми се падаше по силата на това начинание, а също и придобитата слава; тук, в Кастилия, а не извън нея, и тук ще бъда съден за делата си. Ще бъда съден като вожд, потеглил от Испания да разшири владенията ѝ чак до далечна Индия; не за да управлявам някакъв голям и укрепен град или организирано и уредено селище, а за да подчиня на техни височества диви и войнствени народи, които живеят в планини и гори.

Умолявам Ви, милостиви господа, да проучите всички мои писма с християнско милосърдие, като личности, на които техни височества са оказали пълно доверие. Ще разберете как дойдох отдалеч, за да служа на тези владетели; как изоставих жена си и децата си и по тази причина повече не съм ги видял, и как сега, в края на живота си, незаконно и безмилостно бях лишен от честта и имота си. Като казвам безмилостно, нямам предвид техни височества, които нямат нищо общо с това.