Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Рай (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Winter in Eden, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 4гласа)

Информация

Сканиране
hammster(2017 г.)
Корекция и форматиране
VeGan(2018 г.)

Издание:

Автор: Хари Харисън

Заглавие: Зима в Рая

Преводач: Григор Гачев

Година на превод: 1998

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Камея“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полипринт“ ЕАД — Враца

Редактор: Владимир Зарков

Художник на илюстрациите: Бил Сандерсън

ISBN: 954-8340-44-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1495

История

  1. —Добавяне

Ангурпиакският език

Всеки изследовател на техния език бързо ще забележи колко малко терминални звуци има той. Поради това може на пръв поглед да изглежда прост, но по-задълбоченото изучаване разкрива неговото богатство и сложност.

Съществуват две различни форми на „л“, едната гласна, другата безгласна. Безгласната форма е транскрибирана тук като „дл“ или „тл“, за да укаже тази важна разлика.

Лингвистичната трудност е двупосочна улица. Ангурпиаките имат проблеми с произнасянето на някои от марбакските звуци, и ги смятат за направо непроизносими. Например „Армун“ се произнася като „Аррамун“, и „Харл“ като „Харрал“, и т.н.

Една от най-интересните характеристики на техния език е, че той се състои само от съществителни и глаголи. Всяко изречение започва с по една дума, която обаче като коренов термин е отворена за допълване с най-различни добавки, след които може да има още добавки. По този начин се построяват думи с дължината на изречение. Например:

кингик — къща

кингирсуак — голяма къща

кингилиорпок — той строи къща

кубгирсуалиорпок — той строи голяма къща

кингирсуалиорфилик — човек може да построи голяма къща

и така нататък, до безкрайност.

Важно е да се отбележи дясно-определящата структура на тези конструкции. Всички ние сме свикнали с ляво-определящи, например:

             къща
      голяма къща
много голяма къща

Когато някой възприеме като родна една система, за него става естествено да говори по този начин и да организира езика си така, а това прави възприемането на друга подредба особено трудно.

Съществителните и глаголите могат да имат освен добавките също и различни наставки. Те се използват, за да указват лице, падеж и склонение. Глаголите могат да бъдат в индикативно, интерогативно, субюнктивно, оптативно, конюнктивно и инфинитивно склонение. Като пример как действа това, нека вземем „харесвам“, което в инфинитив е „алутора“:

алуторок — той харесва

алуторут — тя харесва

алутораук — харесва ли той?

салуторассук — харесват ли те?

алуторлиук — може ли да хареса той (оптатив)

алуторисук — може ли да харесат те

алуторпагит — той може да хареса (субюнктив)

алуторпатигик — те може да харесат

 

 

Въпреки че марбакският и ангурпиакският езици не са лингвистично свързани, те са структурно подобни, макар и в огледален образ. Ако Армун например би използвала „алутора“ за „харесвам“, след това да посочи към себе си и след това към някакъв обект, ще се разбере, че тя го харесва. Ангурпиаките може да я сметнат за глупава, защото обърква окончанието, но ще разберат какво тя се опитва да каже. За разлика от езика на илане, където ако нещо не е изразено в точни и тесни граници, няма да се разбере абсолютно нищо.

Едно нещо, в което ангурпиаките са много неточни, е определянето на времето — те са в най-добрия случай безразлични към хода му. Имат някаква смътна форма за бъдеще време, но тя се използва рядко. Терминът, който най-често може да бъде чут, е „тамнагок“, което може да означава „някога“, „едно време“, но може да означава също и „тогава“ или „сега“, или дори „отчасти“. Единственият друг свързан с времето термин е „еетчук“, който означава „преди много-много време“. Той е толкова неспецифичен, че може да означава четиридесет или две хиляди години.

Както може и да се очаква, езикът им отразява физическото им съществуване. Те отбелязват много различия, които в марбакския език не съществуват, но напълно пренебрегват други. По очевидни причини имат цял куп термини за сняг — отделни за едър сняг, дребен сняг, замръзнал сняг, влажен сняг, сняг от който можеш да режеш блокове и дори сняг, който скърца под краката. От друга страна пък синьо и зелено не се различават като отделни цветове. И докато има отделни думи за червено и жълто, няма за оранжево. Тъй като термините за тези цветове са само добавки и никога не се използват като отделни думи, всъщност няма пълна яснота за точното им значение.

Съществуват предположения, че силно развитата им система за добавки и неизброими наставки и свързвания може да има нещо общо с тяхната сръчност и способност да разбират как си взаимодействат механични части. Определено е вярно, че сглобените им и свързани скелети на лодки и навигационни карти отразяват това, но все пак трябва да се подчертае, че то е още само теория.