Хари Харисън
Зима в рая (49)

Още в началото трябва да изтъкнем, че тази история се различава съществено от множеството популярни напоследък „истории“ — преди всичко по подхода си — и внимателният читател не бива да забравя това. Твърде дълго с историята на илане се занимаваха фантазьори и мечтатели. Всяка интелигентна илане ще се почувства оскърбена, срещне ли необосновани предположения или измислици в текст по физика или биология, но търпи снизходително такива крайности в изследването на миналото. Особено неприятен пример за безотговорна фантазия, представена като факт, е разпространената отскоро история на този свят, описваща как преди 75 милиона години гигантски метеорит се забил в Земята и причинил гибелта на 85 процента от съществувалите тогава животински видове. Тази версия описва подробно как възникнали топлокръвните твари, за да се превърнат в господстващ вид на планетата. Авторът на представения на вниманието ви труд се стреми да заклейми именно този род измислици. Метеорит с такива гигантски размери никога не се е сблъсквал със Земята. Светът, какъвто го виждаме, винаги е бил такъв и ще остане вечно неизменен. И заради появата на множество необмислени съчинения се налага първо да определим смисъла на понятието „история“.

Историята, каквато я познаваме днес, твърде често е неточна наука, всъщност се опира повече на догадки, отколкото на факти. Това се дължи на основни черти в природата на илане. Не ни интересува особено откъде идваме, но знаем без следа от съмнение накъде отиваме. Понасяме търпеливо дребните, краткотрайни промени и в същото време искаме бъдещето непременно да е като настоящето — неизменно. Потребността от трайна приемственост е неотделима част от нас и затова мисълта за миналото ни смущава. То би могло да съдържа коренни промени, които да са ни неприятни. Затова се позоваваме мъгляво на „яйцето на времето“ и допускаме мълчаливо, че когато светът се е зародил, е бил цялостен… и е все същият оттогава.

Разбира се, това са безсмислици. Настъпи моментът за илане да разберат, че историята, каквато я познаваме, е безполезна. Бихме могли да наречем този труд „нова история“, но ще се въздържим от това, защото така бихме придали някаква достоверност на „старата история“. И така, отричаме всичко, представяно досега като „история“, и заявяваме, че има само една история. Тази, която четете сега.

Благодарни сме на малобройните илане, които се интересуват от науките геология и палеонтология. Охотно изразяваме уважението си към тези науки, които по своята достоверност се нареждат до физиката или химията, без с нищо да заслужават киселите насмешки, на които са подложени. Миналото е съществувало, колкото и да ни се иска да пренебрегнем това смущаващо обстоятелство. Смятаме, че е проява на интелектуална смелост да признаем този факт и да се примирим с него, да разберем, че илане не са се появили още с пропукването на яйцето на времето. Истинската ни история е много по-вълнуваща от необоснованите заблуди.

Ще си позволим кратко отклонение. Нямаме намерение да се връщаме назад чак до началото и появата на прокариотите като първа форма на живот. Тази тема е разгледана най-изчерпателно в други трудове. Нашата история започва около 270 милиона години пр.н. (преди настоящето), когато влечугите вече наложили напълно господстващата си роля на Земята.

По онова време имало четири основни групи текодонти, приспособени да преследват и улавят жертвите си във водата. В плуването ги улеснявали движенията на достатъчно големите им опашки. Някои текодонти излезли от морето на сушата, където тяхната походка им дала значителни предимства пред много други същества, например протерозухиите, предшествениците на съвременните крокодили. Виждали сте тромавото придвижване на крокодилите с широко разположените им крака, между които виси туловището.

Тъй като откриваме следи от онези епохи само в скалите и съхранените в тях вкаменелости, естествено е да срещаме големи празноти. Но макар да не разполагаме с всички подробности, цялата картина е изумително ясна. Далечните ни прародители били мозозаврите — морски гущери, които се развили изключително успешно. Плоската опашка и крайниците, превърнали се в плавници, ги правели особено приспособени към живота във водата. Една от формите на мозозавъра бил тилозавърът, огромно и прекрасно същество. На дължина бил колкото шест илане. И красив в поразителната си прилика с нас. Защото бил прекият ни предшественик.

Ако поставим моделиран скелет на съвременна илане до възстановен тилозавър, родството веднага става очевидно. Костите на крайниците, иначе закрити от повърхностната плът на плавниците, завършват с четири пръста. И ние сега имаме по два пръста на всяка ръка с по един палец от двете им страни. Опашките ни са същите, макар и скъсени в процеса на развитие. Поставим ли двата скелета един до друг, виждаме миналото до настоящето. Ето как сме се приспособили към живота на сушата. Това е истинската ни история, а не неясни позовавания на яйцето на времето. Ние сме потомците на онези благородни създания, превърнали се преди около 40 милиона години в съвременни илане.