Хари Харисън
Зима в рая (1)

Отвъд стената на джунглата

Керик бръкна бавно в колчана си, когато създанието погледна настрани, постави стрела и я изтегли назад. Пусна я.

— Добре.

Нене кимна одобрително и се загледа в прободеното влечуго. То зарита безпомощно, после застина. Те се приближиха до границата на прибоя, наведоха се и го разгледаха.

— Грозно е каза Нене. — Гледай, от него капе слуз като от плужек.

— Сигурно това е защита срещу отровите в стената. Това същество е пригодено да живее там, където всичко друго умира. Трябва да има някаква причина за това.

— Само че е болно — виж мехурите по гърба му. Един се е пукнал.

— Това не са мехури, нито язви. Виж колко равномерно са подредени.

Керик се протегна и побутна с върха на лъка си отвора в кожата, от него се изсипаха кафяви люспици. Нене се наведе и ги разгледа отблизо.

— Сухи са. Не разбирам. Приличат на семена.

Керик се изправи бавно, обърна поглед към смъртоносната зелена преграда и изтръпна въпреки топлите слънчеви лъчи.

— Аз разбирам. Разбирам го отлично. Предстои ни поражение, Нене. Сигурно поражение. Не виждам начин, по който да спечелим тази битка, нито да оцелеем някак.

Големите рептилии са формата на живот, разпространила се най-успешно и населила този свят. Цели 140 милиона години те господствали на Земята, изпълвали небето, гъмжали в океаните. И през всички тези епохи млекопитаещите, прародителите на човека, били дребни твари, с които се хранели по-големите, бързи и схватливи динозаври.

Изведнъж всичко се променило преди 65 милиона години. Метеорит, широк десет километра, се забил в Земята и предизвикал катастрофални смущения в атмосферата. За съвсем кратък период три четвърти от съществувалите тогава животински видове измрели. Ерата на динозаврите свършила. Започнала еволюцията на млекопитаещите, потискана 100 милиона години от грамадните влечуги.

Но ако този метеорит не бе паднал? Какъв щеше да е нашият свят днес?