Барт Дейвис
Бягство в Атлантика (6)

Глава пета

Контролен център на АЦПИК

За хората, свързани с морето, бе аксиома, че когато нещата се променят, стават по-лоши. Маккензи, Флин, Картър, Бел и Моран бяха повикани в залата за конференции от Червения Кадо. Гарвър вече седеше зад дългата маса. Въздухът тегнеше от напрежение.

— Седнете всички — покани ги адмиралът. — Продължава Кадо.

Кадо включи аспектомата и на екрана се появи Авилов.

— Мак, нужна ли ви е информация за „Северна звезда“?

— Да, господине.

Гарвър се обърна към екипа:

— Това е капитан Пери Иванович Авилов. Най-добрият командир на подводница в руския флот. Преди една седмица ЦРУ получи информация, че неговата подводница, тип „Акула“, е била продадена на Либия. Тя трябва да преплува Атлантически океан до Куба. Не е нужно да ви напомням какъв тип подводници балансират силите в Средния изток. Или каква е нужна за други терористични цели, за каквито вероятно ще бъде използвана. Ние не може да допуснем това. Заповедта трябва да бъде изпълнена на всяка цена. Мак, какво ще добавите за Авилов?

— Той е превъзходен капитан. Слушал съм много за него, когато бях в Русия. Наричат го Ястреб. Абсолютно оригинален и непредсказуем. Обикновено действа по начин, какъвто не очаквате. Няма подводничар там, който да не твърди, че той е най-добър.

Гарвър кимна.

— Очевидно твърденията са верни. Два пъти го пипнахме и го загубихме. Казвам ви това, защото считам, че заслужавате обяснение. Съжалявам, дами и господа, но поради създалата се ситуация, упражненията на вашия екип се прекратяват. Военните обучения ще се възстановят, когато решим този проблем. Мак, вие сте освободен от длъжността инструктор. Искам ви в моя екип.

— Слушам, господине — каза Маккензи, но мразеше дори мисълта за това.

— Господине, с ваше разрешение, какво ще стане с нас? — попита Флин.

— Вие ще се върнете в Норфлок за преназначаване. След няколко месеца ще сформираме друг клас. Нужен ни е всеки изправен кораб. „Аугуста“, „Кей Уест“ и „Синсинати“ са вече в готовност. „Джаксънвил“ и „Феникс“ също ще дойдат.

Маккензи се възхити на дисциплината на колегите си. Той самият искаше да се присмее на неискреното съобщение на Гарвър. Корабите излизаха в морето срещу враг и те нямаше да бъдат с тях. Работата на екипа очевидно щеше да бъде осуетена. Тежко беше да прекъснеш крайната фаза от тренировките, продължавали години. Ужасно несправедливо беше. Но те бяха професионалисти и нищо не казаха.

Една мисъл го прободе. Тя се роди от отчаянието. Може би беше егоистично, но можеше да свърши работа. Идеята му даде увереност.

— Адмирале — каза той, — човек се учи по-добре, когато опасността е реална. Вие знаете, че така стана и с мен.

— Накъде биеш, Мак?

— Авилов е капитан — творец. Сър, бъдещите командири трябва да бъдат готови за нещо ново, гъвкаво. Без връзка с традиционното мислене.

— Е? — Гарвър щастливо усещаше, че Мак е прозрял истината.

— Разрешете ми да ръководя финалната им подготовка на борда на „Джаксънвил“ като част от издирването. Разрешете ни да преследваме Авилов. Начинът и степента на тяхната подготовка може да ни помогнат срещу него. Рискована карта. Защо да не я изиграем?

— Вие искате да ги използвате като ваши приближени, а не да им бъдете командир? Не им ли се предоверявате?

— Да, господине. Запознат съм с техните тренировъчни доклади. Мисля, че могат да го направят. Готов съм да се обзаложа за тях.

— Какво ще кажат те самите?

Маккензи се обърна към групата. Картър мълчеше. Бел беше пребледнял като призрак. Джесика гледаше колебливо и дори ентусиазмът на Флин беше помръкнал.

— Ето разликата между упражнението и истинската битка — каза той. — Знам как се чувствате в този момент. Някъде там има истински враг. Това кара дланите ви да се изпотяват и гръдният ви кош да се стяга. Идва край на смелите приказки. Остава отговорността. Практиката е всичко. Поставете хапката си там, където е устата ви. Докажете какво сте научили. Има стотици начини да се определи това, което ви очаква. Всички те означават напрежение. Няма да се поставят повече точки в таблото за резултата. Ние ви се доверяваме и ако сбъркате, няма да се върнем у дома. Господин Бел, искате ли управление при такива условия? Вие най-добре от всички тук знаете какво ще ни коства?

— Да, господине. Знам. Аз ще остана.

— Много добре. Господин Картър?

— Благодарен съм ви за доверието в нас, сър. Оставам.

— Господин Флин?

— Вече съм стегнал багажа си, капитане.

— Госпожице Моран?

— Не съм дошла тук, за да се върна вкъщи с празни ръце. Да, господине.

Мак се обърна към Гарвър.

— Адмирале, мисля, че екипът ми е готов.

— Много добре, Мак. При тези условия.

Кадо откъсна оперативните заповеди и ги подаде на Маккензи.

ДО: Маккензи, оперативен командир, САЩ, „Джаксънвил“

ЗАДАЧА: Издирваща и разрушителна мисия.

СПЕШНИ ЗАДАЧИ:

1. „Джаксънвил“ се прехвърля да търси подводницата „Северна звезда“, тип „Акула“, модификация „Пантера“, от Гибралтар до Сабана кей.

2. „Северна звезда“ да бъде засечена и разрушена.

3. Да бъдат използвани всички подръчни конвенционални оръжия.

Маккензи почувства първите пристъпи на съмнение. Целият екипаж, а и той самият, зависеха от него. Чудеше се дали щяха да оцелеят, след като ги беше въвлякъл е това.

— Вървете и хванете „Северна звезда“ — изпрати ги Гарвър.