Барт Дейвис
Бягство в Атлантика (34)

Глава тридесет и трета

Сабана Кей

Саид беше жесток, но Джъстин се оказа по-устойчива, отколкото беше очаквал. Шефът на охраната обаче имаше заповед да не я убива. Току-що беше захванал една доста сериозна работа, когато един от войниците му влезе и му прошепна нещо. Той сви рамене и затвори блузата й.

— Изглежда, господин Лернър иска да бъдеш в добър вид, в случай че сме изпуснали някой от приятелите ти. „Северна звезда“ пристига. Ако някой се опита да я спре, хората ми ще те екзекутират.

— Съжалявам, че бяхме заедно толкова кратко време.

— Ще наваксаме.

Войникът я повлече навън. Ръцете й все още бяха вързани, а лицето — наранено. Лернър и Ал Зави вече бяха в края на кея. До тях стояха семействата на Авилов и Паченко. Изглеждаха като обикновени посрещачи. Освен ако не беше въоръжената охрана.

— Само минута, Саид — каза високият арабин, който измъкна Миша от стаята преди. Той се приближи и заговори тихо. Саид се усмихна. — Тридесет секунди, банкер.

Бутнаха я до едно дърво. Арабинът пристъпи и я целуна силно. Тя се опита да го ухапе. Ръцете му я обвиха цялата. Дръпна главата й и започна да ближе ушите й. Стисна гърдите й и посегна надолу между краката й. Тя се опита да го ритне, но той й зашлеви една плесница. Саид трябваше да държи краката й, докато той я изучаваше отзад.

— Саид, къде си? — Лернър ги викаше.

— Хайде — каза Саид. — Имаме време за това по-късно. Обещавам, банкер.

— Запомни ме — каза арабинът.

Джъстин го запечата в съзнанието си.

— Ще те запомня.

Сивата точка на хоризонта бавно нарастваше. Лернър крачеше неспокойно. Беше съвсем близо до изпълнението на сделката и не можеше да скрие възбудата си. До него Ал Зави наблюдаваше как се приближава заветният кораб. Това, което виждаше, надминаваше мечтите му. На около двадесет метра зад тях, силно обезпокоени от пушките на войниците, Ирина Паченко и дъщеря й Кара чакаха сковано. Катя Авилова държеше Миша до себе си и му шепнеше нещо. Знаеше, че съпругът й се е борил, за да дойде до тук. Беше се върнал при нея, както винаги досега.

Джъстин, Джаксън, Торес и Джесика все още стояха завързани на брега. Охраняваха ги четирима. Краката на Джесика трепереха. Дрехите й бяха разкъсани. Отнесоха се жестоко с нея. Джъстин се опита да я успокои:

— Хей, слабаче, изглежда, са те били?

Джесика изправи рамене и се усмихна. В устата й липсваше един зъб.

— Така говорят само проститутките.

Джъстин се успокои. Тя щеше да се оправи.

Когато навлезе в канала, „Северна звезда“ показа тъмния си корпус. Движеше се бавно. Всички, включително и стражите, наблюдаваха пенливата й следа. Лернър приличаше на триумфиращ търговец, който наблюдава как стоката му пристига у дома.

Джъстин използва ножа, който банкерът беше пъхнал в ръцете й, докато я задиряше. Разряза въжетата около ръцете си. Джаксън я наблюдаваше внимателно. Наведе се бавно към нея.

Всички поздравяваха, когато „Северна звезда“ се приближи до кея: Авилов махаше от мостика, старши лейтенант размахваше руското знаме. Звездата се полюшваше като кралица. Лернър се усмихна и помаха. Посочи жените и децата като водещ телевизионно шоу. „Виждаш ли? Удържах думата си“.

— Е, Фазах — каза Лернър, — казах ти, че ще пристигнат. „Северна звезда“ е твоя. Моля, инструктирай банкера да освободи по-бързо парите. Аз веднага тръгвам.

Ал Зави беше доволен.

— Разбира се. Ще се видим след месец в Триполи. Тогава ще обсъдим следващата поръчка.

Лернър почти се поклони.

— За мен е удоволствие.

Звездата беше само на триста метра от кея. Авилов ги поздрави с тръбата. Тя прозвуча като праисторическо чудовище, което се завръща в крайното място за почивка. В този момент Джъстин разбра какво щеше да направи той. Гигантският кораб се плъзна към своята съдба — да акостира и да умре в Сабана кей.

Кракът й като камшик се заби в пушката на войника до нея, която смаза лицето му. Джъстин я грабна и го удари през гърлото. Джаксън се изви и грабна своя човек. Торес вече беше забил юмрука си в носа на своята стража. Заслепен, човекът падна върху ножа на Джесика. Тя го изкорми, а Торес го хвърли във водата. Джаксън награби последния войник. Викът замръзна в гърлото му.

Това беше достатъчно, за да го чуе Саид. Имаха предимство от няколко секунди, защото вниманието на всички беше към кораба, но Саид беше бърз: извади револвера си, а хората му веднага се затичаха към брега. Саид се обърна с гръб към „Северна звезда“. Това му струваше скъпо.

Седем хиляди тонното туловище на подводницата се блъсна отстрани в подпорите на кея и го откъсна от морското му легло с гигантски трясък. Хората се разлетяха. Лернър вдигна ръце, сякаш искаше да спре това чудовище. То го смачка. Ал Зави полетя във водата заедно със Саид. Предницата на „Северна звезда“ се издигна върху подпорите, преди да се забие в кея. От пропукания корпус се заизвива дим.

Джъстин, Джаксън, Торес и Джесика грабнаха карабините на войниците и залегнаха готови за стрелба. Както гореше, Звездата запали и кея.

— Гледайте! — извика Джаксън.

Величествен, Авилов остана на палубата, мълчалив и неподвижен. С призрачна усмивка на лицето си.

Джъстин не можеше да му помогне. Само му се възхищаваше. Той беше извървял своя път. Чудеше се какво ли беше станало с „Джаксънвил“, но Саид и хората му се прегрупираха върху натрошения кей и откриха огън. Тичаха напред. Бяха всичко десет. Водеха ги Саид и Ал Зави. Стреляха непрекъснато.

Извън кея Епстайн видя Паченко да приближава подводницата с малка лодка. За момент вниманието на Саид беше насочено към американците. Дейвид задърпа Катя, Миша и семейството на Паченко към края на горящия кей. Катя се обърна към него и се взря в очите му. В този момент разбра всичко.

— Не… Ти не трябва… Моля те…

Внезапна стрелба откъсна парченца дърво близо до тях. Той я блъсна във водата. Миша се гмурна след нея. Ирина и Кара го последваха. Паченко ги качи на лодката и загреба обратно. За момент сякаш водата привлече разузнавача. Би могъл да избяга. Но когато погледна към Катя, видя, че тя се взира към „Северна звезда“, на чиято кърма беше останал съпругът й.

Епстайн се хвърли назад. Отскочи от изпочупения кей и се изкачи на палубата на Звездата. Около него се забиваха куршуми. Стрелбата се разширяваше. Корабът скоро щеше да експлодира. Той се изкачи по стълбата и стигна до мостика.

Авилов гледаше към него с невиждащи очи.

— Кой е там? — попита той. — Съжалявам, но съм сляп.

Чудовищността на чутото смая Епстайн. Сляп? И все още успява да направи това?

— Сега трябва да тръгваш — каза той. — Корабът ти гори.

— Ще ми помогнеш ли?

Дали Господ не си правеше шега с него? Този човек притежаваше единственото нещо на света, което Дейвид си беше пожелавал. Едно бутане и…

— Ще ти помогна — отговори Дейвид.

Той поведе Авилов по палубата. Паченко ги видя и обърна лодката към тях.

— Плувай — каза разузнавачът. — Заради нея… — Блъсна Авилов във водата.

Саид видя лодката и започна да стреля по нея. Епстайн скочи отново на кея, грабна един пистолет и отговори на стрелбата. По лицето на Саид пролича, че не може да повярва. Но куршумите бяха истински. Стреля по Дейвид, докато той пълзеше по счупените дъски, за да намери по-добра позиция.

На брега, близо до кея, Джъстин каза:

— Прекалено много са. Ще загубим.

Пистолетът на Джаксън изщрака на празно.

— Изпя си песента. — Изтегли ножа и залегна.

Торес стреля, докато ударникът му падна в празно място.

Джесика се усмихна неловко към Джъстин и хвърли празната си пушка. Издърпа пистолет от мъртвия войник. Беше разбрала. Гола отвътре. Чиста. Прозрачна. Каквото и да се случи.

— Само да дойдат, госпожо. Ще им покажа.

Джъстин я погледна с гордост.

Саид усети, че отслабиха стрелбата, и прегрупира хората си. Епстайн стреляше непрекъснато. Държеше ги откъснати. Саид спря и се прицели. Един куршум прониза Дейвид в рамото и го запрати в острия ръб на една дъска. Потече кръв. Успя да се изправи. Искаше така да умре. Саид стреля отново.

— Кетри-и-и-и-н!

На двеста метра разстояние Катя Авилова затвори очи и натисна детонатора. Кеят избухна и се пръсна бясно. Запрати Саид, Ал Зави и войниците в отвъдното. Към небето се завъртя оранжево-червено кълбо. Звездата хвръкна във въздуха. Килът й се разцепи на две и с чудовищен трясък падна сред горящите отломъци във водата. Това беше погребалната клада за „Северна звезда“ и враговете й.

Джъстин стоеше и мълчеше. Горящи късове падаха върху земята. Въздухът миришеше на овъглено. Джесика избърса изпотеното си лице. Джаксън и Торес се огледаха, за да се уверят, че няма повече войници.

— Кеят, начинът, по който хвръкна… — промълви Джесика мислите си на глас.

— Трябва да благодарим на банкера за ножа и за всичко, което направи — каза тя. — Беше смел мъж.

Джесика изказа съмненията си:

— Не мисля, че можехме да се справим…

Джъстин я прегърна.

— Така става понякога. — Кеят гореше като клада. — Виж, колко сладък аромат има въздухът, дори и с изгорялото. Колко чиста се чувстваш!

Джесика разбра.

— Всички сме живи.

Джъстин кимна:

— Засега.

Лодката се плъзна на брега. Последваха много прегръдки, целувки, сълзи. Не всичко можеше да бъде чисто.

— Да се прибираме — предложи Джъстин.