Барт Дейвис
Бягство в Атлантика (12)

Глава единадесета

АЦПИК

Джъстин и Гарвър обядваха в големия бюфет на АЦПИК. Снимките вече бяха готови. Горещата храна идваше много добре след дивашкия полет над Сабана кей.

— Обади се Мак. Джесика се представя много добре.

— Не съм се съмнявала — каза Джъстин. — Тя е смела и умна. В една по-справедлива система вероятно досега щеше да е капитан на подводница.

— Виждала ли си справедливи системи? — попита Гарвър.

Джъстин изсумтя подигравателно.

— Не в този живот. — Внезапно се сети. — Само се храним. Бен, иска ми се да ме изпратиш на обучение. Наистина не знам много за подводничарството. Само това, което съм слушала от Мак.

Гарвър не можеше да не се усмихне.

— Искаш пълния курс на обучение за капитан на подводница?

— Разбира се.

— Морският офицер се обучава в няколко различни професии. Трябва да умее да се грижи за реактора, да поддържа равновесие, да бъде на разположение в контролната кабина, да осигурява безопасността на целия кораб. Учи се как да осигурява място на подводницата и как да я ремонтира, когато се повреди. Ти сега си старши лейтенант. Значи ще прекараш шест месеца в специализирана школа за подводничарски офицери, за да станеш ръководител служба. Ще бъдеш обучена в „тактическо разгръщане на кораба“. Да го включваш в действие, с други думи.

— Какво означава ръководител служба?

— Той е главният асистент на капитана — навигатор, оперативен офицер, машинен инженер, офицер по оръжията и битките. Той трябва… Какво има?

— Той или тя — поправи го Джъстин.

Гарвър вдигна ръце.

— Той или тя. Там проверяваме лидерските и организаторски качества. Там наблюдават защо капитанът взима определени решения. Истинската командирска работа започва, когато ръководителят служба се квалифицира в помощник-командир. ПК може да управлява кораба. Той осъществява курса на поведение.

— Сянката на капитана?

— Не. Той отговаря за качеството на извършената работа. Работи за твоята репутация. Мак винаги е притежавал точното съотношение между смелост, настъпателност и практичност. Досега да сме го направили адмирал, ако беше възприел разместването на силите.

— Трудно е за него, Бен. Знаеш това.

— Джъстин, хора на моята възраст няма да бъдат вечно тук. Мак трябва да бъде готов да поеме работата.

— Прекалено е динамична. Учителстването изисква толкова… спокойствие.

— Добре. Може да съм прекалил някъде. — Гарвър примигна. — Трябваше да го видиш как се опитваше да ме убеди, че съм длъжен да му разреша да обучава екипа си на „Джаксънвил“ и да тръгне след „Северна звезда“. Като че ли и аз не исках същото. — Той се поколеба. — Имаш ли нещо против да те попитам как ще я карате двамата занапред?

Тя докосна ръката му нежно:

— „Кентъки“ помогна и на двама ни, Бен. Разбрахме много неща. Вече разговаряме повече. Ако трябва нещо да променим, мисля, че можем да го направим.

— Знаеш, че ако някога имаш нужда от мен…

Тя се усмихна:

— Знам. Ти си вечен приятел. Включи ме в решаващата миля, Бен! Как ли ще се справят бойците с командването?

— Всеки войник е технически добре подготвен, но как ще реагира на напрежението? Какво ще прави, когато започне стрелбата? Това е нещо, което не можем да разберем, докато не влезе в подводницата. Затова екипът бъдещи командири е тук. Квалифицираният подводничар има корабни знания и умения. Да командваш, значи да прилагаш тези качества в боя. — Той смени темата. — Как върви подготовката ти?

— Работя върху тиловото управление на бойните действия. Може би трябва да имаме подводен демонстративен отряд.

— Мразя да те използвам, Джъстин. Но президентът няма да изпрати голяма бойна единица във водите на Куба без очевидна провокация.

— Откраднатата ядрена подводница не е провокация — каза тя презрително. — Ти ще забравиш за мен, ако разсъждаваш като политиците, Бен. Това е добре, това — не е. Това можем да защитим, това — не. Аз съм по-примитивна. Бих хвърлила бомби върху дяволските обекти от A-6S и всичко ще свърши. Нека Кастро си крещи своите глупости. Кой го е грижа?

— Бихме си създали доста по-големи проблеми там. Ще пострада авторитетът ни.

— Харесвам нашия авторитет, когато сме по-силните. — Тя се усмихна. — Но не аз правя политиката, нали? Дали Джаксън и Грийн са още действащи? Преди съм работила с тях. Ще ни спестят време.

— Джаксън е на разположение — каза Гарвър. — Ще го взема тука.

— И най-добрия му човек.

Джъстин привърши с кафето. Сега беше далече.

Такива промени в нея беше наблюдавал един или два пъти преди. Сега в очите й имаше студена светлина. Имаше вид, сякаш беше заредена със смъртоносна енергия. Хората страняха от нея, без да знаят защо. Гарвър обаче знаеше. В никарагуанските джунгли беше оживяла само част от нея. Постоянното очакване на опасността беше оформило убиеца в нея. Знаеше, че никога няма да притежава тази фатална и провокираща жена. Завиждаше на Мак, защото в този момент тя беше по-хубава от всякога.

— Имам работа — каза Джъстин и си отиде.