Кен Фолет
Третият близнак (58)

57.

— Просна го, копелето — каза Стив. — Кой е?

— Това е Харви Джоунс — отвърна Джийни. — И е син на Берингтън Джоунс.

— Берингтън е взел един от осемте клонинга и го е отгледал като свой син? — Стив като че не можеше да повярва: — Брей, проклет да съм!

Джийни се втренчи в проснатата в несвяст фигура.

— Какво ще правим сега?

— Като начало защо не отговориш на телефона?

Джийни вдигна слушалката, беше Лайза.

— И с мен едва не стана същото — каза тя без предисловия.

— О, не!

— Същият тип.

— Не мога да повярвам. Да дойда ли?

— Благодаря, добре би било.

Джийни затвори. Болеше я цялото тяло, в устата й още имаше вкус на кръв. Наля си чаша вода и отпи, после се изплю в кухненската мивка.

— Това е опасно място, Стив. Хората, срещу които се изправяме, имат могъщи приятели — предупреди тя.

— Знам.

— Може да се опитат да ни убият.

— Благодаря, че ме предупреди.

Не бива да се поддавам на страха, помисли си тя.

— Мислиш ли, че ако им обещая да не говоря за това, те ще ме оставят на мира?

— Не, не мисля — рече Стив след кратък размисъл.

— Значи нямам друг избор, освен да се боря.

По стълбите се чуха стъпки и главата на г-н Оливър надникна от вратата.

— Какво, по дяволите, става тук? — попита той. Погледът му падна върху проснатия в безсъзнание Харви, вдигна се към Стив, после отново се сведе: — Боже!

Стив подаде черните джинси на Джийни и тя бързо ги навлече. Ако г-н Оливър я беше забелязал, поне тактично бе премълчал.

— Това сигурно е оня тип от Филаделфия. — Той посочи към Харви. — Нищо чудно, че си го взела за приятеля ти. Близнаци ли са?

— Ще го вържа, преди да е дошъл в съзнание — рече Стив. — Имаш ли някаква връв, Джийни?

— Имам малко кабел — обади се г-н Оливър. — Ще отида да си донеса инструментите.

Джийни притисна Стив към себе си с благодарност. Чувстваше се така, сякаш току-що се е събудила от кошмар.

— Помислих, че си ти — каза тя. — Беше също като вчера, но този път не се уплаших.

— Казахме, че трябва да си измислим парола, за да не стават друг път подобни страхотии.

— Хайде да го направим сега. Когато миналата неделя се приближи до мен на корта, ти каза: Аз също играя малко тенис.

— А ти скромно отвърна: Ако играете малко тенис, значи вероятно не сте в моята категория.

— Това ще ни бъде паролата. Ако един от нас каже първата фраза, другият трябва да каже втората.

Г-н Оливър се върна с инструментите си. Той претърколи Харви по гръб и започна да връзва ръцете му отпред, стягайки дланите една срещу друга, но оставяйки пръстите свободни.

— Защо не му вържете ръцете отзад? — поинтересува се Стив.

Г-н Оливър ги погледна стеснително.

— Моля да ме извините за израза, но по този начин няма да може да си го държи, ако му се наложи да пикае. Научих това в Европа по време на войната. — Започна да връзва краката на Харви. — С тоя тип повече няма да имаш неприятности. А какво смяташ да правиш с входната врата?

Джийни хвърли поглед към Стив.

— Доста зле я потроших — призна си той.

— Ще извикам дърводелец — каза Джийни.

Г-н Оливър се намеси:

— Имам някоя и друга дъска в двора. Ще я пооправя, колкото да я заключим довечера, а утре ще дойде някой да я направи както трябва.

— Благодаря, толкова мило от ваша страна — рече Джийни.

— Няма за какво. Това е най-интересното нещо, което ми се случва от Втората световна война насам.

— Ще ви помогна — предложи му Стив.

Г-н Оливър поклати глава.

— Вие двамата имате да говорите за много неща, разбирам аз. Като например за това да извикате ли полиция за тоя тип, дето сте го проснали на килима.

Без да дочака отговор, той вдигна инструментите си и излезе.

Джийни се помъчи да събере мислите си.

— Утре „Дженетико“ ще бъде продадена за сто и осемдесет милиона долара и Пруст ще се кандидатира за президент. Междувременно аз си оставам уволнена и със съсипана репутация. Повече никога няма да мога да работя като учен. Но мога да обърна ситуацията с това, което знам.

— Как смяташ да го направиш?

— Ами… бих могла да публикувам данните за експеримента в някой вестник.

— Няма ли да имаш нужда от доказателства?

— Ти и Харви сте доста драматични доказателства. — Особено ако успея да ви покажа и двамата по телевизията.

— Да… по Шейсет минути или нещо подобно. — Лицето му отново помрачня. — Но Харви няма да иска.

— Могат да го снимат, както е вързан. После ще извикаме ченгетата.

— Бедата е там, че ти вероятно трябва да действаш, преди „Дженетико“ и „Ландсман“ да приключат със сделката. Пипнат ли парите, ще имат възможност да отбият всяка лоша реклама, която сме събрали за тях. Но не виждам как би могла да се добереш до някоя ТВ станция в следващите няколко часа. А според Уолстрийт Джърнъл пресконференцията им е утре сутринта.

— Може би ние трябва да организираме наша пресконференция.

— Сетих се! — извика Стив. — Ще се намесим в тяхната пресконференция.

— По дяволите, точно така! Тогава хората от „Ландсман“ може да се откажат да подпишат документите и сделката ще бъде отменена.

— И Берингтън няма да успее да направи милиони долари.

— И Джим Пруст няма да се кандидатира за президент.

— Сигурно сме луди — забеляза Стив. — Това са едни от най-силните хора в Америка, а ние кроим планове да им развалим партито.

Отдолу долетяха удари с чук — г-н Оливър поправяше вратата.

— Те мразят черните — каза Джийни. — Всички тия лайна за добри гени и второкласни американци са само прах в очите. Това са бели „свръхчовеци“, въоръжени със съвременна наука. Те искат да направят г-н Оливър второкласен гражданин. Да вървят по дяволите, няма само да стоя и да гледам.

— Трябва да си изработим план — предложи Стив практично.

— Добре, ето ти го — каза Джийни. — Първо трябва да разберем къде ще бъде пресконференцията на „Дженетико“.

— Вероятно в някой балтиморски хотел.

— Ако е необходимо, ще позвъним на всичките.

— След това вероятно ще се наложи да си вземем стая в същия хотел.

— Добра идея. После аз се промъквам по някакъв начин на пресконференцията, изправям се отпред и дръпвам една реч пред събралите се медии.

— Няма да ти дадат думата.

— Трябва да подготвя някакво изявление за пресата и да го държа в готовност. Тогава вие с Харви ще влезете. Близнаците са фотогенични, всички камери ще се насочат към вас.

Стив се замисли мрачно.

— И какво ще докажеш, като закараш мен и Харви там?

— Тъй като сте съвършено еднакви, ефектът ще бъде доста драматичен и това ще накара пресата да започне да задава въпроси. Няма да мине много време и те ще разберат, че имате различни майки. Научат ли това, ще им стане ясно, че тук има някаква тайна, точно както на мен ми стана ясно. А ти знаеш как проверяват кандидата за президент.

— Въпреки това мисля, че трима е по-добре от двама — каза Стив. — Дали не можем да помолим някой от другите да дойде?

— Можем да опитаме. Да поканим всички и да се надяваме, че поне един ще се отзове.

Опънат на пода, Харви отвори очи и изпъшка.

Джийни почти го бе забравила. Поглеждайки го, изведнъж си помисли, че главата сигурно адски го боли. Почувства се виновна, задето бе толкова отмъстителна.

— Може би трябва да повикаме доктор, доста здраво го ударих — каза тя.

Харви бързо идваше на себе си.

— Развържи ме, кучко такава! — изхриптя той.

— Да забравим за доктора — реши Джийни.

— Развържи ме веднага или ще ти отрежа циците с бръснач веднага щом се освободя.

— Млъкни, Харви. — Джийни напъха гъбата за чинии в устата му.

Стив се обади замислено:

— Доста интересно ще бъде да се опитаме да го вкараме в хотела вързан.

Отдолу долетя гласът на Лайза, поздравяваше г-н Оливър. След миг се появи на вратата, облечена в дънки и с тежки ботуши. Тя погледна Стив, после Харви и после пак Стив.

— Боже мой, значи е вярно!

Стив се изправи.

— Аз съм този, когото посочихте на разпознаването — каза той. — Но това е онзи, който ви нападна.

— Харви се опита да направи с мен онова, което направи с теб — обясни Джийни. — Стив дойде тъкмо навреме и счупи вратата, за да ме спаси.

Лайза се приближи до Харви и дълго се взира в него. После замислено замахна с единия си крак и го ритна в ребрата с носа на ботуша. Той извика и се сгърчи от болка. Ритна го още веднъж.

— Брей! — възкликна тя, клатейки глава. — Ама то било приятно.

Джийни бързо разказа на Лайза какво се бе случило.

— Доста неща са станали, докато съм спала — Лайза бе изненадана.

— Ти си вече цяла година в УДФ, Лайза — каза Стив. — Как така нито веднъж не си виждала сина на Берингтън?

— Берингтън изобщо не общува с колегите си от академичните кръгове. Чувства се твърде голяма знаменитост. Много е възможно никой от УДФ да не е виждал Харви.

Джийни обрисува в общи линии плана за намеса в пресконференцията.

— Тъкмо говорехме, че ще се чувстваме по-уверени, ако и още някой от клонингите дойде там.

— Е, Пер Ериксън е мъртъв, а Денис Пинкър и Мърей Клод са в затвора, но остават още трима — Хенри Кинг от Бостън, Уейн Статнър от Ню Йорк и Джордж Дасолт, който може да е в Бафълоу, Сакраменто или Хюстън, не знаем точно къде, но ще опитаме да го издирим. Пазя всички телефонни номера.

— А дали могат да бъдат тук навреме?

— Можем да проверим полетите по Компу Сърва — предложи Лайза. — Къде е компютърът ти, Джийни?

— Откраднаха ми го.

— Моят „Пауърбук“^[1] е в багажника. Ще отида да го взема.

— Трябва да обмислим много прецизно как да накараме тия момчета да дойдат до Балтимор с толкова кратко предизвестие. Да предложим да им платим билетите, но не съм сигурна дали кредитната ми карта може да понесе тоя товар.

— Имам една Америкън Експрес, която мама ми даде за извънредни случаи. Сигурен съм, че ще сметне това за извънреден случай.

— Каква велика майка имаш! — каза Джийни завистливо.

Лайза се върна и свърза компютъра с модемната линия на Джийни.

— Чакай малко — спря я Джийни. — Първо нека организираме нещата.