Кен Фолет
Третият близнак (46)

45.

Джийни взе душ и изми косата си, после внимателно се гримира. Реши да не си слага червило и руж. Облече лилав пуловер е V-образна яка и стегнат клин, без бельо. На носа си сложи любимата си обичка — малко сапфирче в сребърна обковка. Погледна се в огледалото — приличаше на изпечена прелъстителка.

— Хайде на черква, млада госпожице — каза тя на глас.

После смигна дяволито на отражението си и отиде в хола.

Баща й пак го нямаше. Предпочиташе да стои при Пати, където имаше трима внука, с които да се занимава. Пати бе дошла да го вземе, докато Джийни бе в Ню Йорк.

Нямаше какво да прави, освен да чака Стив. Опита се да не мисли за неприятностите, преживени през този ден. Достатъчно й бяха. Усети глад — цял ден бе изкарала на кафета. Запита се дали да хапне веднага, или да го изчака да дойде. Усмихна се, като се сети как изяде осем канелени кифлички на закуска. Та това бе едва вчера! Струваше й се, че бе минала цяла седмица оттогава.

Но в хладилника нямаше нищо за ядене. Щеше да бъде ужасно, ако дойдеше гладен, а тя да не може да го нахрани. Бързо нахлузи първите попаднали й подръка ботушки и хукна навън. Спря колата пред 7-Илевън^[1], на ъгъла на Фолс Роуд и 36-а улица, купи яйца, канадски бекон, мляко, един хляб, готова салата, бира, сладолед и още четири пакетчета замразени канелени кифлички.

Докато чакаше на опашка пред касата, й дойде наум, че той може да пристигне, докато я няма. А ако веднага си тръгне! Изхвърча от магазина с пълни ръце и кара до вкъщи като луда, представяйки си как той я чака с нетърпение на прага.

Пред вратата й обаче нямаше никой, а ръждясалият му датсун също не се виждаше. Тя влезе вътре и започна да прибира храната в хладилника. Извади яйцата от картона, разопакова шестте кутии бира, после затвори хладилника, зареди кафеварката и отново остана без работа.

Осъзна, че се държи някак си нехарактерно за нея. По-рано никога не се бе притеснявала дали мъжът, когото очаква, няма да бъде гладен. Обичайният й възглед по този въпрос, дори и с Уил Темпъл, бе, че ако е гладен, може да си направи нещо, а ако хладилникът е празен, ще отиде до магазина, а ако магазинът е затворен, ще му се наложи да пошофира малко по-далеч и това е всичко. А сега като че ли изведнъж бе обхваната от желание да домакинства. Стив й действаше много по-силно от останалите мъже, въпреки че го познаваше само от няколко дни…

Звънецът на вратата проехтя като сирена.

Джийни подскочи и с разтуптяно сърце вдигна домофона:

— Да?

— Джийни? Стив е.

Тя натисна бутона, който отключваше вратата. За миг остана на мястото си, чувствайки се глупаво. Държеше се като някое тийнейджърче! Гледаше как Стив се качва по стълбите, облечен в сива тениска и дънки. По лицето му се четяха болката и разочарованието от последните двайсет и четири часа. Тя обви ръце около врата му и го притисна към себе си. Силното му тяло сякаш бе напрегнато.

Джийни го въведе в хола. Той седна на дивана и тя включи кафеварката. Чувстваше го невероятно близък. Не бяха правили обичайните неща — срещи, излизания по ресторанти или ходене на кино — всичко онова, с което Джийни обикновено си служеше, за да опознае един мъж. Вместо това обаче бяха водили заедно борба, мъчеха са да разгадават загадки и бяха преследвани от полуявни врагове. Това ги бе сприятелило много бързо.

— Искаш ли малко кафе?

Той поклати глава.

— Повече ми се иска да се държим за ръцете.

Тя седна до него на дивана и взе ръката му в своята. Стив се наведе към нея. Джийни вдигна лице и той я целуна по устните. Това беше първата им истинска целувка. Тя стисна ръката му силно и леко полуотвори устни. Вкусът в устата му й припомни, кой знае защо, мириса на дима от лагерните огньове. Той докосна гърдите й през меката вълна на пуловера й — огромните му длани бяха невероятно нежни. Джийни отвърна със същото, търкайки с длан гърдите му.

Работата ставаше много сериозна, и то с главоломна бързина.

Той се отдръпна и я погледна. Втренчи поглед в лицето й, сякаш искаше да запечата чертите му в паметта си. С връхчето на пръстите я докосна по веждите, по скулите, по носа, по устните — така нежно, сякаш се боеше да не счупи нещо. После поклати глава, като че ли не вярваше на това, което се случва.

В погледа му тя прочете дълбок копнеж. Този мъж я желаеше с цялото си същество. Това я възбуди. Страстта й избухна като внезапен порив на южния вятър — горещ и буреносен. Усети, като че ли нещо се топи между краката й — чувство, което не бе изпитала от година и половина. Искаше й се да усети всичко наведнъж — неговото тяло върху своето, езика му в устата си, а ръцете му — навсякъде.

Тя плъзна длан зад врата му, придърпа лицето му и отново го целуна — този път с широко отворена уста. После се отпусна на дивана, докато той нежно легна върху нея — усещаше тежестта му върху гърдите си. Насили се и го отблъсна, произнасяйки задъхано само една дума:

— Спалнята.

Измъкна се и влезе в спалнята преди него. Съблече пуловера и го захвърли на пода. Стив затвори вратата зад себе си с пета. Виждайки я, че се съблича, с бързо движение и той свали тениската си.

Те всички правят така — помисли си тя. — Всички затварят вратата с пета.

Стив изрита обувките си, разкопча колана и свали дънките си. Тялото му бе съвършено — широки рамене, мускулести гърди и тесни бедра, полускрити от шортите.

Но кой от тях беше той?

Тръгна към нея и тя отстъпи две крачки.

Гласът по телефона бе казал: Той пак може да те посети.

Стив смръщи учудено вежди.

— Какво има?

Тя изведнъж се изплаши.

— Не мога да го направя — отрони се от устата й.

Той пое дълбоко дъх и шумно въздъхна.

Джийни кръстоса ръце, мъчейки се да прикрие гърдите си.

— Не знам кой си.

В погледа му просветна разбиране.

— Боже господи! — Той седна тежко на дивана с гръб към нея и едрите му рамене се отпуснаха обезсърчено. Но можеше да се преструва. — Мислиш, че съм онзи, който те е нападнал във Филаделфия ли?

— И тогава си мислех, че той е Стив.

— Но защо му е притрябвало да се преструва, че съм аз?

— Няма значение.

— Не би го направил просто за едно бързо чукане — каза той. — Двойниците ми имат особено чувство как да правят ударите си и в този случай то не се е проявило. Ако е искал да те чука, той щеше да извади нож, да разкъса дрехите ти или да подпали сградата, не е ли така?

— Обадиха ми се анонимно по телефона — каза Джийни с треперещ глас. — Предупредиха ме: Оня, с когото се видя във Филаделфия, трябваше да те убие. Обаче се поувлякъл малко и объркал нещата. Но може пак да те посети. Ето защо трябва да си тръгнеш веднага.

Тя грабна пуловера си от пода и бързо го навлече. Обаче това не я накара да се почувства в безопасност.

В погледа му имаше съчувствие.

— Бедната Джийни! — въздъхна той. — Копелетата здравата са те наплашили. Съжалявам.

Изправи се и обу дънките си.

Тя изведнъж почувства пълна увереност, че е сбъркала. Клонингът от Филаделфия, изнасилвачът, никога нямаше да стане и да обуе дънките си в такава ситуация. Щеше да я хвърли на леглото, да разкъса дрехите й и да я обладае със сила. Този човек обаче бе различен. Това беше Стив. Тя почувства почти непреодолимо желание да го грабне в прегръдките си и да се люби с него.

— Стив…

— Аз съм. — Той се усмихна.

Но дали това не беше и целта на играта? След като спечели доверието й и си легнеха голи в леглото, нямаше ли той да се промени и да покаже истинската си природа? Онази природа, която го караше да извиква у жените страх и болка? Тя потрепери.

— Май е по-добре да си ходиш — каза колебливо Джийни и отмести поглед.

— Би могла да ме провериш — предложи Стив.

— Добре. Къде за първи път се видяхме?

— На тенискорта.

Това бе правилният отговор.

Но и двамата — и Стив, и похитителят — в този ден са били в УДФ.

— Питай нещо друго.

— Колко канелени кифлички изяде Стив в петък сутринта?

Той се усмихна.

— Осем. Срам ме е да си призная, но…

Тя поклати глава отчаяно.

— Този апартамент може да се подслушва. Те претърсиха кабинета ми, изтеглиха ми електронната поща, като нищо могат и да ни слушат сега. Не познавам Стив Логън добре, а това, което знам за него, и други може да го знаят.

— Май си права — каза той, навличайки тениската си.

После седна на леглото и се обу. Тя отиде в хола — не искаше да стои в спалнята и да го гледа как се облича. Дали това не бе ужасна грешка? Или най-добрият ход, който някога е правила? Усети неприятна болка между краката си — толкова силно й се бе искало да се люби със Стив. Но мисълта, че би могла да се окаже в леглото с някой като Уейн Статнър, я накара да се разтрепери от страх.

Той влезе в хола напълно облечен. Джийни го погледна в очите, търсейки нещо в тях, някакъв знак, който да отхвърли съмненията й, но не го откри. Не знам кой си, просто не знам и това е.

Стив разгада мисълта й.

— Няма смисъл, виждам. Доверието си е доверие, но когато си отиде, просто изчезва и точка. — Съжалението му ясно личеше. — Какъв гад, ей богу, какъв шибан гад!

Гневът му я изплаши. Тя беше силна, но той бе по-силен от нея. Искаше й се да изчезне оттук по възможно най-бързия начин.

Той усети нетърпението й.

— Добре, тръгвам си — каза примирено и се запъти към вратата. — Разбираш, че той няма да си тръгне, нали?

Тя кимна.

Стив каза това, което Джийни мислеше:

— Но докато не се махна, не можеш да бъдеш сигурна. И ако си изляза и след това се върна веднага, това също не се брои. За да си напълно убедена, че това съм аз, трябва наистина да си тръгна.

— Да.

Тя вече бе напълно сигурна, че това е Стив, но съмненията й щяха да се върнат, ако наистина не си отидеше.

— Нека си измислим някаква тайна парола, за да си сигурна, че това съм аз. Довиждане. Няма да се опитвам да те целуна.

Той заслиза по стълбите и й подвикна:

— Обаждай се!

Джийни стоя, замръзнала на място, докато не чу затръшването на входната врата.

После прехапа устни. Доплака й се. Отиде в кухнята и си наля чаша кафе. Поднесе я към устните си, но чашата се изплъзна от пръстите й, падна на плочките и се счупи.

— Мамка ти! — проплака тя.

Краката й се подкосиха, тръшна се на дивана. Чувстваше се така, сякаш бе избегнала огромна опасност. Вече знаеше, че тази опасност е била въображаема, но въпреки това чувстваше дълбоко облекчение, че е отминала. Тялото й като че ли бе подпухнало от неудовлетворено желание. Тя се докосна между бедрата.

— Скоро — прошепна. — Много скоро ще го направим.

Помисли си как ще бъде следващия път, като се видят, как ще се притиска към него, как ще го целува, ще му шепне извинителни думички, как той с готовност ще й прости… Докато си представяше всичко това, докосвайки се лекичко с връхчетата на пръстите, по тялото й премина спазъм и тя се отпусна.

После заспа.