Кен Фолет
Третият близнак (39)

38.

Джийни се събуди в белостенния си хол, легнала на черния диван, в прегръдките на Стив, облечена само с тънкия си халат за баня.

Как съм се озовала тук?

Бяха прекарали половината нощ, репетирайки за днешното дело. Сърцето на Джийни се сви — съдбата й щеше да се реши тази сутрин.

Ама как така е станало, че лежа в скута му?

Някъде към три часа тя се бе прозяла и бе затворила очи за секунда.

И тогава?…

Сигурно е заспала.

По някое време той е отишъл в спалнята, взел е одеялото й от леглото и го е хвърлил върху нея, защото го намери увито около себе си.

Обаче Стив не би могъл да има нищо общо с начина, по който тя бе легнала — с глава върху бедрото му и с ръка около кръста му. Получила се бе малко неловка ситуация — лицето й бе съвсем близо до кръста му. Бе преминала всякаква граница. Най-напред се съблече пред него, после заспа в прегръдките му! Изобщо се бе държала така, сякаш имаха отдавнашна интимна връзка.

Е, извинена съм за необичайното си държане — цялата седмица бе необичайна, рече си тя.

В началото полицай Макхенти се бе отнесъл зле с нея, после баща й я бе обрал, след това бе обвинена от Ню Йорк Таймс, заплашена с нож от Денис Пинкър, уволнена от университета и накрая нападната в собствената си кола. Чувстваше се като убита.

Там, където вчера бе ударена, мястото леко пулсираше, но нападението се бе отразило и на психиката й. Когато си спомняше борбата в колата, гневът й се връщаше отново и тя искаше да стисне тоя боклук за гърлото.

Учудващо бе, че след шока можеше да се довери, на който и да е мъж и дори да заспи на дивана с човек, изглеждащ точно като нападателите й. Но сега се чувстваше още по-сигурна в Стив. Нито един на негово място не би прекарал нощта сам с момиче, без да се опитва да я принуди да направи нещо.

Но Стив бе сторил нещо през нощта, нещо много хубаво. Тя смътно си спомни големите му ръце, които галеха нежно косата й сякаш цяла вечност, докато най-накрая тя заспа.

Джийни се усмихна и се размърда.

— Добре ли си? — попита я Стив веднага.

Тя се протегна.

— Съжалявам, че заспах върху теб. Ти добре ли си?

— Кръвоснабдяването към левия ми крак бе прекратено някъде към пет часа, но после свикнах.

Тя се повдигна, за да го вижда по-добре. Дрехите му бяха измачкани, косата — разрошена, брадата набола, но видът му бе такъв, че искаше да го разцелува.

— Ти спа ли?

Той поклати глава.

— Много по-приятно ми беше да те гледам, като спиш.

— Само не ми казвай, че съм хъркала — закачливо се усмихна тя.

Сетне изведнъж се изправи. Яркосиният часовник на стената показваше осем и трийсет.

— Нямаме много време — каза тя разтревожено. — Делото започва в десет.

— Иди си вземи един душ, докато аз направя кафе — каза Стив великодушно.

Тя се втренчи в него:

— Колко си добър, да не би да идваш от родината на Дядо Коледа?

Той се разсмя.

— Според твоята теория идвам от епруветка — усмихна й се, после лицето му отново стана сериозно. — Е, голяма работа, не е станало кой знае какво.

Настроението й спадна заедно с неговото. Тя отиде в банята, хвърли дрехите си на пода и се вмъкна под душа. Докато миеше косата си, си спомни какви борби бе водила през последните десет години — конкурс за стипендия, интензивни тренировки по тенис, комбинирани с дълги часове учене, заядливите забележки на нейния рецензент по доктората й. Тя бе работила денонощно, за да стигне дотук. И все затова, защото искаше да бъде учен и да помага на хората да разбират себе си по-добре. А сега изведнъж Берингтън Джоунс се канеше да прати всичко по дяволите.

Душът я накара да се почувства по-добре. Докато бършеше косата си, телефонът иззвъня. Тя вдигна деривата в спалнята.

— Джийни, обажда се Пати. Татко е тук.

Джийни приседна на леглото.

— Как е той?

— Унил, но здрав.

— Той най-напред дойде при мен — въздъхна Джийни. — Пристигна в понеделник. Във вторник се обиди малко, защото не му приготвих вечеря. И в сряда изчезна заедно с компютъра, телевизора и стереоуредбата ми. Сигурно е похарчил всичко, което е взел за тях.

— О, Джийни, това е ужасно! — ахна Пати.

— Нали? Заключи си всичко ценно.

— Да краде от собственото си семейство! Божичко, ако Зип разбере, ще го изхвърли.

— Пати, аз имам много по-големи проблеми. Днес може да ме изхвърлят от работа.

— Но защо, Джийни?

— Сега нямам време да ти обясня, но ще ти се обадя по-късно. Говорила ли си с мама?

— Всеки ден.

— О, чудесно, така се чувствам по-добре. Един път успях да се свържа с нея, но следващия път, като я потърсих, беше на обяд.

— Трябва да изкараме мама оттам.

— Ще ти се обадя по-късно.

— Късмет!

— Джийни затвори. Забеляза, че на масичката до леглото дими чаша кафе. Това, което я изуми, бе начинът, по който Стив разбираше от какво има нужда. Неговата грижовност като че ли му бе втора природа. А в замяна не искаше нищо. Опитът й показваше, че в редките случаи, когато един мъж поставя нуждите на жената пред своите собствени, той очаква от нея да му се отплати като гейша.

Стив беше различен. Ако знаех, че има такива мъже, отдавна да съм си го поръчала, помисли си Джийни.

През целия си съзнателен живот всичко бе правила сама. Баща й го нямаше, за да я подкрепя. Майка й беше силна жена, но накрая силата й се бе превърнала в такова бреме, каквото бе и бащината й слабост. Мама имаше планове за Джийни и не искаше да се откаже от тях — щеше да я прави фризьорка. Две седмици преди шейсетия си рожден ден тя дори й бе намерила работа — да мие коси и да мете пода в „Алексис“ на Адамс — Морган Авеню. Желанието на Джийни да стане учен бе напълно непонятно за нея. „Можеш да станеш квалифицирана стилистка, преди приятелките ти да са завършили колеж“ — казваше майка й. Никога не успя да разбере защо Джийни отказа дори да хвърли един поглед на салона.

Днес тя не беше сама. Стив щеше да я подкрепи. За нея не бе от значение, че той не е квалифициран — някой разтропан вашингтонски адвокат едва ли би впечатлил петима професори. Важното бе, че ще бъде там.

Тя облече халата си и му подвикна:

— Искаш ли да се изкъпеш?

— Разбира се. — Той влезе в банята. — Ще ми се и чиста риза.

— Нямам мъжки дрехи.

Но изведнъж си спомни за бялата риза, която Лайза бе взела назаем след пожара. Всъщност тя принадлежеше на някой от математическия факултет. Джийни я бе дала на пране и сега тя лежеше в гардероба в целофанов плик. Подаде му я.

— Точно мой номер, идеално — зарадва се той.

— Не ме питай откъде я имам. Дълга история — каза тя. — Тук някъде май се мотаеше и вратовръзка. — Отвори едно чекмедже и извади синя копринена вратовръзка на точки.

— Благодаря. — Той се вмъкна в миниатюрната баня.

Джийни усети лек прилив на разочарование. Очакваше да съблече ризата си пред нея. Мъже, помисли си тя, простаците се излагат на показ и без да ги молиш, а свестните са срамежливи като монахини.

— Може ли да използвам някоя от самобръсначките ти? — подвикна той отвътре.

— Разбира се, чувствай се като у лома си.

Вземи си бележка — легни си с това момче, преди да си започнала да го чувстваш като брат, съобрази Джийни.

Тя потърси най-хубавия си черен костюм, но си спомни, че вчера го бе хвърлила на боклука.

— Ама каква съм глупачка! — промърмори недоволно.

Сигурно бе намачкан и изцапан. Имаше едно електриковосиньо сако — можеше да го облече с бяла тениска и черни панталони. Бе малко ярко, но щеше да свърши работа.

Седна пред огледалото и започна да се гримира. Стив излезе от банята, изглеждаше много официален с ризата и вратовръзката.

— В хладилника има няколко канелени кифлички — каза Джийни. — Ако си гладен, можеш да ги размразиш в микровълновата фурна.

— Страхотно! — отвърна той. — Ти искаш ли нещо?

— Много съм напрегната, за да ям. Обаче бих пийнала още една чаша кафе.

Той донесе кафето, а тя приключи с гримирането. Джийни го изпи бързо и се облече. Когато влезе в хола, той седеше пред кухненския плот.

— Намери ли кифличките?

— Разбира се.

— И какво стана с тях?

— Ами ти каза, че не си гладна и аз изядох всичките.

— И четирите?

— Ъ-ъ, всъщност те бяха два пакета…

— Изял си осем канелени кифлички!

Стив се смути:

— Гладен бях…

Тя се разсмя:

— Хайде да тръгваме.

Джийни се извърна, но той я хвана за ръката.

— Минутка само.

— Какво, Стив?

— Джийни, много ми е приятно, че сме приятели и съм с теб, но трябва да разбереш, че аз не искам само това…

— Много добре ми е ясно.

— Май се влюбвам.

Тя го погледна в очите. Беше съвсем искрен.

— Аз също като че ли си падам по теб — каза тя закачливо.

— Искам да правим любов, и то толкова много, че чак ме боли.

Мога да слушам тези думи цял ден, помисли си тя.

— Ако чукаш, както ядеш, цялата съм твоя — усмихна се тя.

Лицето му посърна и Джийни разбра, че е сбъркала.

— Съжалявам, не исках да се шегувам с това.

Той повдигна рамене, сякаш й казваше: „Карай, няма нищо.“

Джийни го хвана за ръката.

— Слушай. Първо трябва да ходим да се спасявам. После трябва да спасяваме и теб. А след това ще се позабавляваме малко.

Той стисна топло ръката й.

Двамата излязоха.

— Хайде да отидем с моята кола — предложи тя. — После ще те докарам тук да си вземеш автомобила.

Качиха се в мерцедеса й. Тя включи радиото. Когато излязоха на 41-а улица, чу, че по новините споменават „Дженетико“ и усили звука. „Сенатор Джим Пруст, бивш директор на ЦРУ, се очаква днес да потвърди, че ще се кандидатира за президент от листата на Републиканската партия. Неговата платформа — десет процента данък общ доход, като разликата ще се допълни за сметка на социалните осигуровки. Финансирането на кампанията му няма да представлява проблем, коментират наблюдателите, тъй като той ще получи шейсет милиона долара от договорената продажба на научноизследователската си фирма «Дженетико». Спорт. «Филаделфийските овни…».“

Джийни изключи радиото.

— Какво мислиш за това?

Стив поклати глава неодобрително.

— Залозите стават все по-високи. Ако изнесем новината за „Дженетико“ и сделката се отмени, Джим Пруст няма да може да си плати кандидатпрезидентската кампания. А Пруст е наистина гаден тип — бивш служител в ЦРУ, противник на контрола на оръжията. Застанала си на пътя на доста опасни хора, Джийни.

— Точно затова си струва човек да се опълчи срещу тях. — Тя стисна зъби. — Аз изкарах на социални осигуровки, Стив. Ако Пруст стане президент, момичета като мен ще си останат фризьорки цял живот.