Кен Фолет
Третият близнак (38)

37.

Джейн Еделсброу изглеждаше много по-добре гола, отколкото облечена.

Тя лежеше на бледорозовия чаршаф, облян от светлината на благоуханна свещ. Чистата й и гладка кожа бе много по-привлекателна от мръсно калните цветове, с които обикновено я обличаше. Размъкнатите дрехи, които обичаше да носи, скриваха тялото й — тяло на амазонка, с дълбок улей между гърдите и широки бедра. Бе едра, но това й отиваше.

От леглото тя се усмихна лениво на навличащия сините си шорти Берингтън:

— Брей, беше по-хубаво, отколкото очаквах.

Берингтън се чувстваше по същия начин, въпреки че не бе толкова глупав да го каже. Джейн знаеше неща, на които той трябваше да учи по-младите жени, които обикновено водеше в леглото си. Лениво си зададе въпроса къде ли се е научила на такова добро представяне. Беше омъжена веднъж — мъжът й, пушач, бе починал от рак на белите дробове преди десет години. Двамата сигурно са водили прекрасен сексуален живот заедно.

Всичко бе минало толкова приятно за него, че не му се наложи да използва фантазията си.

— Чувствам се виновна — каза Джейн. — Отдавна не бях вършила нещо порочно.

— Порочно? — обади се той, завързвайки обувките си. — Не виждам нищо порочно. Ти си свободна, бяла и на двайсет и една години, както казвахме едно време. — Берингтън забеляза стреснатото й изражение и се сети, че фразата „свободен, бял и двайсет и една годишен“ сега вече бе придобила политическо звучене. — Е, не си омъжена — прибави той бързо.

— О, като казах порочно, нямах предвид чукането — отговори тя мързеливо. — Порочното се състои в това, че ти го направи, защото знаеш, че ще бъда член на комисията при утрешното разглеждане на случая.

Той замръзна, стиснал възела на връзката, която тъкмо завързваше на врата си.

— От мен се очакваше да помисля, че си ме видял в студентския стол и си бил неудържимо привлечен от сексуалния ми магнетизъм. — Тя му се усмихна печално. — Нямам сексуален магнетизъм. Бери, не и за мъже като теб. Ти трябва да имаш някой много силен мотив и на мен ми бяха нужни цели пет секунди, за да се сетя какъв е.

Берингтън се почувства като последен глупак. Не знаеше какво да отвърне.

— Виж, при теб е друго. Ти наистина притежаваш сексуален магнетизъм. С кофи. Очарователен си, имаш хубаво тяло, обличаш се добре и миришеш чудесно. Почти всички могат да познаят, че харесваш жените. Ти ги манипулираш и използваш, но също така ги и обичаш. Ти си съвършен за еднократна употреба и аз ти благодаря.

С тези думи тя покри голото си тяло с чаршафа, обърна се настрани и затвори очи.

Берингтън довърши обличането с възможно най-голяма бързина.

Преди да си тръгне, седна на ръба на леглото. Джейн отвори очи.

— Ще ме подкрепиш ли утре сутринта? — попита я той.

Тя приседна в леглото. После го целуна нежно.

— Трябва първо да чуя уликите и после ще реша.

Берингтън изскърца със зъби.

— Ужасно важно е за мен. Повече, отколкото можеш да си представиш.

Джейн кимна съчувствено, но отговорът й бе непреклонен.

— Предполагам, че е важно и за Джийни Ферами.

Той притисна ръка в лявата й гръд — мека и тежка.

— Обаче кой е по-важен за теб, аз или Джийни?

— Знам какво е да си млад учен — жена в университет, в който доминират само мъже. Никога няма да го забравя.

— По дяволите! — Той дръпна ръката си.

— Можеш да останеш да преспиш тук. Така ще го направим и сутринта.

Берингтън се изправи.

— Имам да мисля за много неща.

Тя затвори очи.

— Лошо.

Той излезе.

Колата му бе паркирана до нейния ягуар в алеята пред къщата й. Тоя ягуар трябваше да ми послужи като предупреждение, каза си той, като признак, че в нея има нещо повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Чувстваше се изигран, но преживяването бе приятно. Зачуди се дали жените, които бе прелъстявал, се чувстват по същия начин след това.

Докато шофираше към къщи, се замисли за утрешното дело. Четирима от членовете на комисията бяха на негова страна, но не бе успял да изтръгне обещание за подкрепа от Джейн. Какво още трябваше да направи? На този етап — като че ли нищо.

Когато се прибра вкъщи, видя, че телефонният секретар е записал обаждане от Джим Пруст. Стига вече лоши новини, примоли се той. Седна в кабинета си и набра номера на Джим.

— Бери се обажда.

— ФБР оплескало работата — започна Джим без предисловия.

Духът на Берингтън падна още повече.

— Разказвай.

— Казали им да прекратят търсенето, но заповедта не стигнала до тях навреме.

— По дяволите!

— Резултатите й били изпратени по електронната поща.

Берингтън се уплаши.

— Кои са били в списъка?

— Не знаем. Бюрото няма копие.

Това вече не се търпеше.

— Трябва да разберем!

— Може би ти ще успееш да разбереш. Списъкът сигурно е в кабинета й.

— Тя не може да влезе там! — Берингтън изведнъж се обнадежди. — И вероятно не е имала възможност да си отвори пощата. — Настроението му малко се подобри.

— А ти можеш ли да го направиш?

— Разбира се. — Берингтън погледна златния си ролекс. — Веднага отивам в университета.

— Обади ми се, след като разбереш.

— Разбира се.

Той отново се качи в колата си и отиде до „Джоунс Фолс“. Комплексът бе тъмен и пуст. Берингтън паркира пред Лудницата и влезе. Притесняваше се малко, че се налага да се промъква в кабинета на Джийни за втори път. Какво толкова, по дяволите, залогът бе далеч по-голям, за да се безпокои за достойнството си.

Той включи компютъра и влезе в пощата й. Имаше само едно съобщение. Моля Те. Господи, нека това е списъкът от ФБР — прекръсти се наум той. Изтегли съобщението, за негово разочарование се оказа, че то отново е от приятеля й от университета в Минесота.

Получи ли вчера съобщението ми? Ще бъда в Балтимор утре и наистина ще се радвам да те видя, дори само за няколко минути. Моля те, обади се.

Целувки,

Уил

Тя не бе прочела вчерашното съобщение, защото Берингтън го бе изтеглил и след това изтрил. Нямаше да прочете и това. Обаче къде бе списъкът на ФБР? Сигурно го е изтеглила вчера сутринта, преди охраната да заключи вратата.

Къде го е съхранила? Берингтън претърси твърдия диск за думите ФБР, Ф. Б. Р. и Федерално бюро за разследване, но не намери нищо. След това прерови кутията с дискети в чекмеджето й, но те бяха пълни само с резервни файлове на онези, които бяха на твърдия диск.

— Тая жена даже пази резервен файл със списъка на шибаните си покупки — промърмори той раздразнено.

Използва телефона на Джийни, за да се свърже с Джим.

— Нищо — каза Берингтън кратко.

— Трябва да разберем кой е включен в списъка й! — излая Джим.

Берингтън саркастично попита:

— Е, и какво трябва да сторя? Да я отвлека и да я измъчвам, докато ни каже?

— Тя трябва да има списък, нали така?

— Няма го в пощенската й кутия, значи го е изтеглила.

— Щом липсва в кабинета й, трябва да е у дома й.

— Логично. — Берингтън разбра накъде бие приятелят му. — Може ли да накараш… — Не искаше да каже по телефона: ФБР да претърсят дома й. — Можеш ли да провериш?

— Предполагам. Дейвид Крийн не успя да се отплати, така че все още ми дължи една услуга. Ще му се обадя.

— Най-добре е да го направят утре сутринта. Разглеждането на случая й е насрочено за десет часа и тя ще бъде там поне два часа.

— Ясно. Ще се постарая. Но какво ще правим, ако го носи в проклетата си чанта?

— Не знам. Лека нощ, Джим.

— Лека нощ.

След като затвори. Берингтън постоя малко, без да помръдне, загледан в тясната стаичка, оживена от ярките и дръзки цветове на Джийни. Ако утре нещата се объркат, тя щеше да е зад туй бюро най-късно до обяд със списъка на ФБР в ръце и с това оръжие щеше да продължи проучванията си, насочени към съсипването на трима добри граждани.

Не трябва да допусна това, помисли си той отчаяно, не трябва!