Кен Фолет
Третият близнак (36)

35.

Бебета в епруветка. Оплождане in vitro. Точно тук е връзката. На Джийни всичко й стана ясно.

Шарлот Пинкър и Лорейн Логън се бяха подлагали на лечение за безплодие тук, в клиника „Авънтайн“. Тя бе първа по рода си в оплождане in vitro — процесът, при който сперматозоидът от бащата и яйцеклетка от майката се сливат при лабораторни условия и полученият от това сливане ембрион се имплантира в майчината утроба.

Еднояйчни близнаци се получават, когато ембрионът в утробата се разделя на две половини и от това разделяне се получават два индивида. Точно това може би е станало в епруветката. След това близнаците от епруветката са били имплантирани в две различни жени. Ето как еднояйчни близнаци могат да бъдат родени от две различни и напълно непознати една за друга майки.

Сервитьорката донесе салатата на Джийни, но тя бе твърде развълнувана, за да яде.

През седемдесетте години бебетата в епруветка бяха само теория, Джийни бе сигурна в това. Но явно „Дженетико“ бе години напред с изследванията в тази област. Лорейн и Шарлот й бяха казали, че са се подложили на хормонално лечение. Но клиниката, изглежда, ги бе излъгала.

Всичко това беше лошо, но разнищвайки въпроса по-нататък, Джийни разбра, че има нещо още по-лошо. Ембрионът, който се е разделил, може да е бил биологическо дете на Лорейн и Чарлз или на Шарлот и Майора, но не и на двете семейства. На едната от майките са имплантирали чужд ембрион.

Сърцето на Джийни се изпълни с ужас и отвращение — даде си сметка, че и на двете майки може да е имплантиран чужд ембрион.

Тя се запита защо „Дженетико“ е мамило клиентите си по такъв потресаващ начин. Технологията тогава не е била прилагана на никого и на фирмата явно са им били необходими опитни зайчета. Може да са искали разрешение от потенциални пациенти, но им е било отказано. Може би имат и друга причина да пазят тайна.

Какъвто и да е бил мотивът им да лъжат жените, Джийни разбра защо проучванията й изплашиха толкова „Дженетико“. Да се имплантира чужд ембрион в жена без нейното съгласие беше невероятно неетична постъпка. Нищо чудно, че отчаяно се опитват да го прикрият. Ако Лорейн разбереше какво са й направили, щеше да ги осъди за милиони.

Тя отпи от кафето си. В края на краищата пътуването й до Филаделфия не бе отишло напразно. Все още не разполагаше с всички отговори, но основната част от загадката бе разрешена. Изпитваше дълбоко удовлетворение.

Вдигайки поглед, тя с изненада видя Стив да влиза в кафенето.

Примигна и отново впери поглед в него. Бе в обичайните си каки панталони и син блейзър. Затвори вратата с крак.

Джийни се усмихна широко и се надигна.

— Стив! — подвикна тя зарадвано.

После, спомняйки си какво се бе зарекла, го прегърна и го целуна по устните. Днес миришеше малко различно. Той я притисна към себе си и отвърна на целувката. Джийни чу една възрастна дама да казва:

— Божичко, спомням си, когато и аз правех такива неща.

Хората наоколо се засмяха.

— Сядай. Искаш ли да хапнеш нещо? Вземи си от салатата ми. Какво правиш тук? Не мога да повярвам. Сигурно си ме проследил. Не, не, ти знаеше името на клиниката и си дошъл да ме посрещнеш.

— Просто ми се искаше да поговорим малко.

Стив приглади веждите си с пръст и нещо в този жест я обезпокои. Кой правеше така, запита се тя, но съзнанието й не се задържа върху тази мисъл.

— Обичаш изненадите.

Изведнъж той като че ли застана на тръни.

— Така ли?

— Обичаш да се появяваш неочаквано, нали?

— Май така излиза.

Тя му се усмихна.

— Днес си нещо странен. Какво те тревожи?

— Слушай, ти ме смути и ми вдигна соковете — каза той. — Не можем ли да се махнем оттук?

— Готово. — Тя хвърли на масата петдоларова банкнота и се изправи. Двамата излязоха. — Къде е колата ти?

— Да се качим в твоята.

Настаниха се в мерцедеса, тя си сложи колана, но той — не. Още като подкара, той се примъкна към нея, отмахна косата й и започна да целува врата й. Хареса й, но се чувстваше неловко.

— Мисля, че и двамата сме малко големички да правим такива работи в кола — каза тя.

— Добре — отвърна той и обърна поглед напред, но не се отдръпна. Джийни бе подкарала към Честнът. Когато излязоха от моста, той отново се обади:

— Качи се на магистралата. Искам да ти покажа нещо.

Следвайки знаците, тя се насочи към магистралата и спря на един светофар.

Ръката, която бе останала на рамото й, се спусна по-надолу и започна да гали гърдата й. Джийни усети как зърното й се втвърдява, реагирайки на докосването му, но въпреки това продължаваше да се чувства неловко. Изпитваше неудобство да бъде опипвана в кола.

— Стив, харесваш ми, но вървиш твърде бързо към мен.

Той не отговори, пръстите му напипаха зърното й и го стиснаха силно.

— Боли! — изохка тя. — За бога, какво ти става?

Избута го с дясната си ръка. Светна зелено и тя пое към отклонението за магистралата.

— Не знам как да се държа с теб — оплака се той. — Най-напред ме целуваш като нимфоманка, а след това се превръщаш в лед.

А аз си мислех, че това момче е пораснало!

— Виж какво, едно момиче те целува тогава. Когато иска да те целуне. Това обаче не ти дава право да правиш с нея каквото си искаш. И никога не трябва да правиш така, че да я боли.

Тя излезе на двулентовото платно на магистралата, водещо на юг.

— Някои момичета обичат да ги боли — каза той, слагайки ръка на коляното й.

Тя я отстрани.

— Какво искаш да ми покажеш, по дяволите? — попита го Джийни, опитвайки се да отклони мислите му.

— Ето това — каза той, хващайки дясната й ръка. Миг по-късно тя усети голия му пенис, горещ и твърд.

— Исусе Христе! — Джийни рязко дръпна ръката си. Божичко, как е сбъркала с това момче! — Скрий някъде това, Стив, и престани да се държиш като ученик!

После изведнъж усети как нещо силно я удря по лицето.

Тя извика, без да иска, дръпна волана и колата отскочи встрани. Отзад ревнаха въздушни тромби, защото мерцедесът изведнъж бе изскочил на пътя на голям камион. Скулата я болеше адски и в устата си усети кръв. Мъчейки се да не обръща внимание на болката, тя завъртя волана.

Смаяна разбра, че е била ударена.

Никой никога не я беше удрял.

— Мръсен кучи син! — изкрещя неистово.

— Хайде хващай го с ръчичката и почвай да действаш — каза той. — Или ще те спукам от бой!

— Майната ти! — кресна тя.

С крайчеца на окото си видя как юмрукът му се отдръпва за нов удар.

Без да мисли, Джийни натисна здраво спирачката.

Той отхвръкна напред и ударът му не можа да я улучи. Главата му издрънча в предното стъкло. Гумите на дълга бяла лимузина изпищяха отчаяно и шофьорът й с усилие избегна сблъсъка.

Той възстанови равновесието си, а Джийни отпусна спирачката. Колата дръпна напред. Ако спра на бързата лента за няколко секунди, помисли си тя, той ще се уплаши толкова, че ще ме моли да продължа напред. Отново наби спирачки и той отново блъсна глава в стъклото.

Този път обаче се оправи по-бързо. Колата спря. Около нея фучаха автомобили и камиони с пищящи клаксони и ревящи тромби. Джийни се ужаси — всеки момент отзад щеше да се забие някоя кола. Така или иначе, планът й пропадна, защото той май не се страхуваше от нищо. Ръката му се пъхна под полата и, сграби колана на чорапогащника и дръпна. Чу се късане на плат и чорапогащникът стана на панделки.

Тя се опита да го отблъсне, но той като че ли я бе покрил цялата. Дали не се опитваше да я изнасили тук, в средата на магистралата? Отчаяна, тя отвори вратата и се опита да излезе, но не можа, защото коланът я беше пристегнал. Опита се да го откачи, но не успя да стигне до закопчалката заради Стив.

Откъм лявата й страна в магистралата се вливаше движението от друга отбивка и колите се втурваха направо в бързата лента с почти сто километра в час. Нито един ли нямаше да спре и да помогне на жена, която е нападната?

Докато се опитваше да го отблъсне от себе си, кракът й се изплъзна от спирачката и колата започна да пълзи напред. Може би отново ще успее да го накара да загуби равновесие, помисли си Джийни. В края на краищата тя шофира — това беше единственото й предимство. Кракът й рязко скочи на газта и я натисна докрай.

Колата литна напред. Един автобус на „Грейхаунд“ едва не отнесе бронята й и спирачките му сърдито изскърцаха. Стив бе отметнат обратно на седалката си, но в следващата секунда ръцете му отново пълзяха по нея. Дърпаше я за гърдите и се опитваше да свали бикините й, докато тя се мъчеше да кара. Джийни изпадна в паника. На него, изглежда, не му пукаше, че по този начин могат да загинат и двамата. Какво, по дяволите, да направи, за да го спре?

Рязко дръпна колата наляво, хвърляйки го към дясната врата. Малко остана да се блъсне в един боклукчийски камион и за част от секундата се спогледаха с изумения му шофьор — възрастен мъж със сиви мустаци. После тя нави волана обратно и мерцедесът пак бе вън от опасност.

Стив отново я сграбчи. Тя натисна силно спирачките, сетне кракът й настъпи газта до пода, но той само се разсмя, люшкайки се назад-напред, като че ли това за него бе някаква детска игра. И отново се нахвърли върху нея.

Тя го удари с десния си лакът, но не можа да вложи сила в удара, защото бе на волана. Това само го разконцентрира за момент.

Колко още можеше да продължи това? Нямаше ли полицейски коли в този град?

През рамото си Джийни видя, че минава покрай една отбивка. Няколко метра зад нея се движеше син кадилак. В последния момент тя нави волана. Гумите й писнаха, мерцедесът се вдигна на две колелета и Стив се просна безпомощен върху нея. Синият кадилак кривна встрани, за да я избегне, отзад се чу цял хор от възмутени клаксони и миг след това — тъпите удари на блъскащи се една в друга коли и звънтящият звук от пръснати стъкла. Колелата на мерцедеса отново се тръшнаха на земята с разтърсващ удар. Тя вече летеше по отбивката. Автомобилът завъртя задница, заплашвайки да се блъсне в оградата от двете страни, но Джийни успя да го овладее.

Набираше скорост по дългата отбивка. Веднага след като колата застана стабилно на пътя, Стив мушна ръка между краката й и се опита да стигне бикините й с пръсти. Джийни се заизвива, мъчейки се да го спре, и го погледна в лицето. Стив се усмихваше с разширени очи. Дишаше ускорено, потейки се от сексуална възбуда. Той просто се забавляваше. Но това бе лудост!

Пред нея и зад нея нямаше коли. Отбивката излизаше на кръстовище със светофар, който в момента светеше зелено. Откъм лявата й страна имаше гробище. Прочете някакъв знак, сочещ надясно, на който пишеше: булевард „Сивик Сентър“, и тя насочи колата натам, надявайки се да навлезе в оживена градска улица. За нейно разочарование от двете страни на булеварда имаше само празни халета и бетонни паркинги. Пред нея се виждаше още едно кръстовище, чийто светофар тъкмо светна червено.

Стив успя да стигне до бикините й.

— Спри колата! — заповяда й той.

Както на нея, така и на него му бе станало ясно, че ако се опита да я изнасили тук, вероятно никой нямаше да се намеси.

Беше започнало да я боли — той дърпаше и драскаше с нокти, но по-лошо от болката бе мисълта какво може да последва след това. Тя отчаяно даде газ, насочила се към червената светлина.

Отляво изведнъж изскочи линейка и засече пътя й. Тя удари силно спирачки и кривна встрани, за да я избегне, помисляйки с мрачен хумор: „Ако сега се блъснем, поне «Бърза помощ» ни е подръка.“

Изведнъж Стив дръпна ръце от нея. За момент тя изпита облекчение, но ръката му сграби скоростния лост и го блъсна в неутрално положение. Колата изведнъж започна да губи инерция. Тя веднага превключи и натисна газта, задминавайки линейката.

Колко ще продължи това, запита се Джийни. Трябваше да вкара колата в някой жилищен квартал с оживени улици, преди да е спряла или да се е разбила някъде. Обаче Филаделфия сякаш изведнъж се бе превърнала в лунен пейзаж.

Той се пресегна, сграби волана и се опита да завие към тротоара. Джийни рязко върна обратно. Задните гуми поднесоха и линейката отзад наду клаксона.

Той отново опита, този път обаче постъпи по-умно. С лявата си ръка бутна скоростния лост на неутрално, а с дясната хвана волана. Колата намали и се качи на бордюра.

Джийни пусна волана, опря и двете си ръце в гърдите на Стив и го блъсна. Силата й го изненада. Тя отново превключи и настъпи педала за газта. Колата се хвърли напред, но Джийни разбра, че няма да може да се съпротивлява още дълго. Всеки момент той щеше да успее да спре автомобила и тя щеше да се озове в капан заедно с него. Стив си възвърна равновесието, докато тя правеше ляв завой. Той хвана волана с две ръце и тя си помисли: Ето това е краят, повече не мога. После колата свърна от завоя и градският пейзаж рязко се промени.

Бяха излезли на оживена улица — от едната й страна имаше болница с много хора пред входа й, опашка от таксита и тротоарът бе пълен с амбулантни търговци.

— Точно така! — извика Джийни тържествуващо и удари спирачката.

Стив кривна волана към себе си, но тя пак го върна обратно. Завъртайки задница, колата спря в средата на улицата със свирещи гуми. Поне дузина погледи се обърнаха към тях.

Стив отвори вратата, изскочи навън и побягна.

— Слава богу! — отдъхна си Джийни.

Миг по-късно той изчезна.

Джийни седеше на мястото си като онемяла. Нямаше го. Кошмарът свърши.

Един от таксиметровите шофьори се приближи и пъхна глава през дясната врата. Джийни бързо оправи дрехите си.

— Добре ли сте, госпожо? — попита я той.

— Май да — отвърна тя, останала без дъх.

— Каква, по дяволите, беше тая бъркотия?

Тя поклати глава:

— И аз бих искала да знам.