Кен Фолет
Третият близнак (14)

13.

Стив отново се намираше в стаята за разпити с жълтите стени. Двата фаса още се мъдреха в пепелника. Стаята не бе променена, но той беше. Преди три часа Стив бе уважаващ законите гражданин, неизвършил никакво по-сериозно престъпление от това да кара със сто километра в час при ограничение деветдесет. А сега бе обвинен в изнасилване и на това отгоре разпознат от жертвата. Бе попаднал в конвейера на правораздавателната машина. Беше престъпник. Независимо от това колко пъти си повтаряше, че не е извършил нищо лошо, не можеше да се отърси от чувството за безполезност и срам.

Вече бе говорил с детективката, сержант Делауеър. Сега влезе друг детектив, мъж, пъхнал под мишница синя папка. Бе висок колкото Стив, но много по-едър и с далеч по-широки рамене, със стоманеносива, късо подстригана коса и четинести мустаци. Той седна и извади пакет цигари. Без да каже дума, запали и пусна клечката в пепелника. После отвори папката. В нея имаше друга бланка:

ОБЛАСТЕН СЪД НА МЕРИЛЕНД ПРИ………………
                                (Град/Окръг)

Горната половина на бланката бе разделена на две колони със заглавие ИЩЕЦ и ОТВЕТНИК. Малко по-долу пишеше:

ОБВИНИТЕЛЕН АКТ

Ченгето започна да попълва бланката все още безмълвно. Написа няколко думи, после повдигна белия лист и провери всяко от прикрепените отдолу индигови копия — зелено, жълто, розово и кафяво.

Четейки обратно, Стив видя, че името на жертвата е Лайза Маргарет Хокстън.

— Как изглежда? — попита той.

Детективът вдигна поглед към него.

— Затваряй си шибаната човка! — отвърна мъжът, дръпна от цигарата и продължи да пише.

Стив се почувства унизен. Този човек го обиждаше и той бе безсилен да направи каквото и да било. Това бе следващият етап в процеса на унижаването му — трябваше да го накарат да се почувства незначителен и безпомощен.

Ченгето започна да попълва обвинението. В графа номер едно той записа неделната дата, после в университета „Джоунс Фолс“, Балтимор, МД. Под това изписа Изнасилване, 1-а степен. В следващата графа отново отбеляза мястото и датата, а след него Нападение с цел изнасилване.

После взе един лист и добави още обвинения — Телесни повреди и содомия.

— Содомия? — изненада се Стив.

— Затваряй си шибаната човка!

Стив беше готов до го удари. Това е нарочно, каза си той. Тоя тип иска да ме провокира. Ако го ударя, тогава той ще има извинение да извика още трима и ще ме рита, докато се одрискам. Дръж се, дръж се!

Като свърши с писането, детективът обърна двете бланки и ги плъзна по масата към Стив.

— Здравата си загазил, Стив. Бил си, изнасилил си и си се гаврил с момиче…

— Не, не съм.

— Затваряй си шибаната човка!

Стив прехапа устни и млъкна.

— Ти си боклук. Ти си лайно. Почтен човек дори не би искал да се намира в една стая с теб. Ти си бил, изнасилил си и си се гаврил с момиче. Знам, че не ти е за първи път. Правиш го от известно време насам. Хитър си, добре планираш нещата и досега все ти се е разминавало. Но този път те пипнаха. Жертвата те идентифицира. Другите свидетели казват, че са те видели около местопрестъплението по същото време. След около час, веднага след като сержант Делауеър вземе заповед за задържане от дежурния съдия, ще те заведем в болницата „Мърси“, ще ти направим кръвна проба, ще ти вземем проба от срамните косми и ще ти покажем, че твоята ДНК съвпада с тази, взета от вагината на жертвата.

— За колко време се прави ДНК тест?

— Затваряй си шибаната човка! Ти си свършен, Стив. Знаеш ли какво ще стане с теб?

Този път Стив премълча.

— Наказанието за изнасилване първа степен е доживотен затвор. Отиваш в пандиза и знаеш ли какво ще стане там? Ще разбереш какъв е вкусът на гозбата, която опита онова момиче. Младо и хубаво момче като теб? Че какъв е проблемът? Ще те скъсат от бой, ще те изнасилят и ще се гаврят с теб. Ще се почувстваш така, както Лайза се е чувствала. Само дето при теб ще продължи дълги, дъ-ълги години.

Той млъкна, взе пакета цигари и предложи на Стив.

Изненадан, Стив поклати глава.

— Между другото аз съм детектив Брайън Аластън. — Той запали цигара. — Не знам защо ти казвам всичко това, но все пак има начин да подобриш положението си.

Стив присви заинтригуван очи. Сега пък какво щеше да последва?

Детектив Аластън се изправи, заобиколи масата и седна на ръба й, присвил крак. Свойски се наведе над Стив. Гласът му прозвуча тихо:

— Нека ти обясня. Изнасилването е вагинално сношение с използване на сила или заплаха за използване на сила против желанието и без съгласието на жената. За да бъде изнасилването първа степен, трябва да има утежняващи вината обстоятелства, като например отвличане, обезобразяване или изнасилване от двама или повече души. Наказанието за изнасилване втора степен е по-малко. Сега. Ако ти успееш да ме убедиш, че това, което си извършил, е само втора степен, ще си направиш една голя-яма, преголяма услуга.

Стив не отвърна нищо.

— Искаш ли да ми разкажеш как е станало?

Най-сетне Стив проговори.

— Затваряй си шибаната човка! — каза той спокойно.

Аластън отреагира много бързо. С рязко движение се смъкна от масата, сграби момчето за ризата, вдигна го от стола и го запокити. Главата на Стив се отметна назад и се удари глухо в стената.

Той замръзна, стиснал юмруци по шевовете на панталона. Дръж се, каза си. Не отвръщай на удара! Детектив Аластън беше с наднормено тегло, не бе във форма и Стив разбра, че може за нула време да го просне на земята. Но трябваше да се сдържи. Единственото нещо, за което можеше да се хване, бе своята невинност. Ако посегнеше на ченге, независимо от това как е бил предизвикан, щеше да бъде обвинен в престъпление. И тогава всичко отиваше по дяволите. Щеше да изгуби самообладание, ако чувството за справедлив гняв не го крепеше. Затова застина на място, стиснал зъби, докато Аластън го дръпна към себе си и отново го блъсна в стената — втори път, трети път, четвърти…

— Да не съм те чул още веднъж да говориш така, дрисльо такъв! — изсъска му той.

Стив усети как яростта му утихна. Даже не го болеше. Това е театър, даде си сметка той. Аластън играеше роля, при това лошо. Той бе лошото ченге, а Миш — доброто. След малко тя щеше да влезе, да му предложи кафе и да се престори, че е загрижена за него. Но целта й щеше да бъде същата — да накара Стив да признае, че е изнасилил жената Лайза Маргарет Хокстън, която никога не бе виждал.

— Дай да не дрънкаме повече глупости, детектив — каза той.

— Знам, че си мъжки кучи син, но от ноздрите ти се подават косъмчета и си знаеш, че ако бяхме на някое друго място и този пищов го нямаше на кръста ти, щях да ти спукам задника от бой. Така че хайде да не се доказваме един на друг, а?

Аластън изглеждаше изненадан. Без съмнение бе очаквал Стив да е твърде уплашен, за да отговори. Той пусна ризата му и се приближи към вратата.

— Казаха ми, че си тарикатче — започна той. — Е, добре, нека ти кажа какво ще направя, за да повиша образованието ти. Пак ще се върнеш за известно време в килията, но този път ще имаш компания. Разбираш ли, има четиридесет и една празни килии, но те някак си стават неизползваеми, затова ще се наложи да поживееш с тип на име Рупърт Бутчър^[1], известен като Порки. Мислиш се за побойник, ама той е по-голям побойник от теб. Идва от здрав тридневен запой, затова сега го боли главата. Снощи, някъде по времето, когато ти си палил огън в спортната зала и си тикал мръсната си пишка в Лайза Хокстън, Порки Бутчър е намушкал любовницата си с градинска вила. Няма начин да не си допаднете. Да вървим.

Стив се уплаши. Всичкият му кураж се изтече като вода от вана, когато й дръпнеш запушалката. Почувства се победен и беззащитен. Детективът го бе унизил дори без да го заплашва особено, но една нощ, прекарана с някакъв психопат, бе нещо наистина опасно. Тоя образ Бутчър вече бе извършил убийство — ако бе способен на адекватно мислене, сигурно щеше да се досети, че нищо няма да изгуби, ако извърши още едно.

— Чакай малко — каза Стив с треперещ глас.

Аластън бавно се извърна.

— Ако си призная, ще получа ли самостоятелна килия?

По лицето на детектива се изписа облекчение.

— Разбира се. — Гласът му изведнъж бе станал дружелюбен.

Смяната на тона накара Стив да пламне от възмущение.

— Но ако не призная. Порки Бутчър ще ме убие.

Аластън разпери ръце в безпомощен жест.

Стив усети как страхът му се превръща в омраза.

— В такъв случай, детектив — каза той, — можеш да вървиш на майната си.

По лицето на Аластън отново се изписа изненада.

— Копеле такова! — ревна той. — След два часа ще видим дали ще си пак толкова оперен. Хайде!

Той заведе Стив до асансьора и го съпроводи до килийния блок. Спайк беше още там.

— Сложи тоя плужек заедно с Порки — каза му Аластън.

Спайк вдигна вежди:

— Брей, толкова ли е зле?

— И между другото — Стив има кошмари.

— Така ли?

— Ако го чуеш да вика, не се безпокой — той просто сънува.

— Разбирам — отговори Спайк.

Аластън си тръгна и Спайк отведе Стив до килията му.

Порки лежеше на нара. Бе висок горе-долу колкото Стив, но много по-тежък. Приличаше на културист, претърпял автомобилна катастрофа — нашарената с петна от кръв тениска се изпъваше по изпъкналите мускули. Лежеше по гръб, с глава към дъното на килията и увиснали до пода крака. Той отвори очи, когато Спайк бутна Стив вътре.

После вратата издрънча и Спайк я заключи.

С полуотворени очи Порки се взираше в Стив.

Известно време Стив също го гледа.

— Приятни сънища — обади се отвън Спайк.

Порки отново затвори очи.

Стив се отпусна на пода, облегна гръб на стената и загледа как Порки спи.