Кен Фолет
Третият близнак (11)

10.

Берингтън поръча шампанско.

След такъв тежък ден Джийни би си поръчала „Столичная“ с лед, но да пиеш твърдо гориво едва ли бе най-добрият начин да впечатлиш работодателя си.

Шампанското означаваше романтика. При по-раншните им срещи той бе проявявал повече чар, отколкото някакъв по-сериозен интерес към нея. Но сега поведението му я притесняваше. Не бе срещала мъж, който да посреща отказ с великодушие.

Не му бе казала и за Стив. На няколко пъти по време на вечерята замалко не го направи, но нещо като че ли я спираше. Ако въпреки големите й надежди Стив се окажеше престъпник, теорията й щеше да се разклати. Джийни не обичаше да мисли за лоши новини. Преди да се докаже каквото и да било, тя не поощряваше съмненията. Освен това се чувстваше сигурна, че в края на краищата арестът на Стив ще се окаже ужасна грешка.

Бе говорила и с Лайза.

— Арестуваха Брад Пит! — бе й казала тя.

Лайза се ужаси само при мисълта, че човекът е прекарал цял ден в Лудницата, на нейното работно място, и че Джийни замалко не го е отвела в апартамента си. Джийни й обясни, че е сигурна, че Стив не е истинският извършител. По-късно обаче съжали, задето се обади — можеше да се сметне като опит за влияние върху свидетел. Не че това би променило кой знае какво. Лайза ще погледне редицата млади мъже и или ще види в нея този, който я бе изнасилил, или няма да го види. В това поне не можеше да сбърка.

Джийни бе говорила и с майка си. Пати била там с тримата си сина и майка й оживено разказваше как децата припкали из коридорите. За щастие тя сякаш бе забравила, че се е настанила в „Бела Виста“ едва вчера. Говореше така, като че ли живееше там от години и упрекна Джийни, че не я навестява по-често. След разговора Джийни се почувства по-добре.

— Как беше морският костур? — попита я Берингтън, прекъсвайки мислите й.

— Много вкусен. И крехък.

Той приглади веждите си с върха на показалеца. На Джийни изведнъж й се стори, че жестът е израз на задоволство от самия себе си.

— Сега ще ти задам един въпрос и ти ще ми отговориш честно. — Той се усмихна, за да й подскаже да не го взима насериозно. — Обичаш ли десерт?

— Приличам ли ти на жена, която би отказала такова нещо?

Той поклати глава.

— Доколкото разбирам, при теб има съвсем малко неща, които премълчаваш.

— Май има нещо вярно. Често ме наричат нетактична.

— И това ли е най-големият ти недостатък?

— Вероятно бих се справила с него, ако му обръщах внимание. А какъв е твоят най-голям недостатък?

Берингтън отговори без колебание:

— Влюбването.

— Това недостатък ли е?

— Да, ако го правиш често.

— Или, доколкото разбирам, ако го правиш с повече от един човек.

— Може би трябва да пиша на Лорейн Логън и да я помоля за съвет.

Джийни се засмя, но не искаше да прехвърля разговора върху Стивън.

— Кой е любимият ти художник? — запита го тя.

— Да видим дали ще познаеш.

Берингтън беше супер патриот, значи е и малко сантиментален, помисли си тя.

— Норман Рокуел?

— Разбира се, че не. — Изглеждаше истински ужасен. — Вулгарен илюстратор! Не, ако можех да си позволя колекционерството, бих си купил американските импресионисти. Зимните пейзажи на Джон Хенри Тахтман. Иска ми се да имам Белият мост. А ти?

— Е, познай.

Той се замисли за момент.

— Хуан Миро.

— Защо?

— Предполагам, че харесваш дръзките мазки.

— Близко си. — Тя кимна. — Но не съвсем. Миро е твърде разбъркан. Предпочитам Мондрен.

— А, да, разбира се. Правите линии.

— Точно така. Бива те.

Той сви рамене и Джийни си даде сметка, че мъжът срещу нея вероятно е играл тази игра на отгатване с доста жени.

Тя натопи лъжичката си в манговото сорбе. Това определено не беше бизнес вечеря. Скоро трябваше да реши твърдо какви да бъдат по-нататъшните й отношения с Берингтън.

Не бе целувала мъж от година и половина. Откакто Уил Темпъл я бе напуснал, даже не бе си определяла среща с някого. Не че й бе мъчно за Уил — тя вече не го обичаше. Просто бе предпазлива.

Обаче от този живот на монахиня човек можеше да полудее. Чувстваше липсата на нещо космато до себе си в леглото, липсваха й мъжките миризми — велосипедна смазка, потните тениски и уиски, но повече от всичко й липсваше сексът. Когато чуваше радикалните феминистки да казват, че пенисът е враг, искаше й се да извика: Говори само за себе си, сестро!

Тя вдигна поглед към Берингтън, деликатно заел се с карамелизираните си ябълки. Харесваше този мъж, въпреки мръсната му политика. Той бе умен — а нейните мъже винаги трябваше да бъдат интелигентни — и имаше подход на победител. Уважаваше го заради научните му трудове. Беше строен и в добра форма, вероятно бе опитен и изкусен любовник, имаше и приятни сини очи.

Но тъй или иначе, бе твърде стар. Обичаше зрели мъже, но не чак толкова.

Как да му откаже, без да съсипе кариерата си? Най-добрият начин ще бъде да се престори, че взема вниманието му за любезна и бащинска загриженост. Така би могла да избегне удара от рязкото отблъскване.

Тя отпи от шампанското. Сервитьорът непрекъснато допълваше чашата й и тя не знаеше колко е изпила, но бе доволна, че след това нямаше да шофира.

Поръчаха кафе. Джийни помоли да й донесат двойно еспресо, надявайки се да се поободри малко. Когато Берингтън плати сметката, двамата се качиха в асансьора, слязоха в подземния паркинг и се настаниха в сребристия му линкълн.

Берингтън подкара по пристанищния булевард.

— Ето го градския затвор. — Той посочи приличаща на крепост сграда, заемаща почти цял квартал. — Тук е утайката на обществото.

Вътре може би е и Стив, помисли си Джийни.

Как е могло дори да й мине през ума да спи с Берингтън? Не изпитваше никаква топлина към него. Хвана я срам, че дори е обмисляла идеята. Когато той спря пред дома й, тя твърдо каза:

— Е, Бери, благодаря ти за прекрасната вечеря.

Дали щеше да й подаде ръка, запита се тя, или щеше да се опита да я целуне? Ако направеше опит да я целуне, щеше да му подложи бузата си.

Но той не направи нито едно от двете.

— Телефонът вкъщи е повреден, а аз трябва да се обадя, преди да си легна — каза той. — Може ли да ползвам твоя телефон?

Можеше ли да отвърне: По дяволите, не, спри и се обади от някоя улична кабина? Изглежда, щеше да се наложи да си има работа с предварително обмислен план.

— Разбира се — отвърна тя, потискайки въздишката си. — Качи се.

Запита се дали би могла да избегне кафето.

Тя излезе от колата и го поведе към верандата. От входа се влизаше в мъничко антре с две врати. Едната водеше към приземния етаж, обитаван от г-н Оливър — пенсиониран докер. Другата, вратата на Джийни, излизаше на стълбище, което водеше до апартамента й на втория стаж.

Тя смръщи вежди изненадано — нейната врата бе отворена.

Джийни пое по стълбите. Горе нещо светеше. Странно — бе излязла от къщи, преди да се стъмни.

Стълбата излизаше право пред хола й. Тя влезе вътре и изпищя.

Той стоеше до хладилника с бутилка водка в ръка. Бе раздърпан и небръснат и като че ли малко пиян.

— Какво става? — запита зад нея Берингтън.

— Сигурността ти не е на ниво, Джийни — каза неканеният гост. — Отворих бравата ти за около десет секунди.

Берингтън отново се обади:

— Кой, по дяволите, е този?

Джийни запита смаяно:

— Кога излезе от затвора, татко?