Бабрий
Еленът и ловците

Рогат елен във лятна жега ожаднял,

водица пийнал от спокойно езерце.

Съзрял във него своя образ и решил,

че твърде тънки, грозни са краката му;

а с хубавите си рога се възгордял.

Но гордостта му тъй била наказана:

внезапно зърнал псета, после и ловци

с широки мрежи. Втурнал се напред стремглав,

без жаждата си да е утолил. Бегът

му лек бил из полето, но в дъбравата

като навлязъл, той заплел красивите

рога в клонака. Стигнали го псетата,

а той, нещастният, си рекъл пред смъртта:

„Ех, глупав бях! Нозете ми, що укорих,

спасяваха ме. А рогата хвалени,

напротив, жалка гибел ми донесоха!“

И тъй, когато преценяваш своето,

на нищо ти недей се доверява сляпо,

недей отхвърля нищо предварително:

жестоко мамят упования напразни!