Мишел Турние
Петкан, или дивият живот (29) (Авторска адаптация на романа „Петкан или чистилището на Пасифика“)

29.

На два километра оттам Робинзон бе проследил през далекогледа двубоя и падането на двамата противници. Той познаваше тази част на острова и бе наясно, че до дъното на пропастта се стига по една тясна пътека, която се вие по склона на планината.

Вече се смрачаваше, когато сред хилавите храсти, израсли между камъните, откри трупа на Андоар. Наведе се със запушен нос над голямото кафяво туловище и веднага видя цветния гердан, здраво стегнат около врата. Отзад се разнесе смях и той се изправи. Пред него стоеше Петкан — целият изподран, с натъртено рамо, но очевидно напълно щастлив. Анда се притискаше отстрани и ближеше ръцете му.

— Царят на козите беше отдолу и ме защити, когато паднахме — обясни той. — Големият козел умря, защото спаси мен, но скоро ще го накарам да лети и да пее.